Мартин Горданов

Какво разказва за себе си в книгите

Всичко по-долу авторът разказва сам, в първо лице, в двете си книги. Двете книги се поръчват и заедно — комплект „Двете книги на Мартин Горданов“.

В „Инвестиционният метод ‚Призма‘“ (глава 5, „Аз съм инженер, не банкер — моят път от затвора към свободата“) пише, че през 1989 г. е работил като механик в голяма фабрика в София, че през 1996 г. заплатата му „буквално се стопи“ и че е посрещнал хиперинфлацията с две малки деца. Разказва как през 1997 г. минава в по-малка частна фирма, за шест месеца орязва разходите и продава колата; как през 2000 г. купува парцел — първата си реална инвестиция, а след кризата от 2008 г. — апартамент; и как през 2015 г., на 50 години, спира да разчита на заплата и минава на работа по проекти. Фабриката, парцелът и първият апартамент, за които разказва, са в София. „Не съм се родил богат. Нямах връзки. Нямах достъп до ‚тайна информация‘ от високите етажи. Бях просто механик във фабрика.“ И още: „аз съм механик и инженер, не съм завършил Харвард по икономика“.

Към момента на писането казва: „Сега съм на 60 години“. В пандемията 2020–2022 г. спира да работи за известно време и живее само от наемите и дивидентите; към момента на писането разчита основно на тях, а в сметката си добавя и очакваната държавна пенсия. В последната глава, в раздела „Заветът на Механика“, обяснява защо е написал книгата: „Написах тази книга не от суета, нито за да се правя на финансов гуру“ — а защото го боли да гледа как честни и трудолюбиви хора живеят в страх за утрешния ден.

В „Алтернативните инвестиции“ обяснява как гледа на парите: „Аз съм инженер и виждам парите като механизъм — система от зъбни колела, пружини и лостове“. Разказва и кои спомени стоят в основата на книгата: бащата инженер, чиито спестявания в „сигурната“ банка се стопяват, и дядото, който на нива край селото им в Северна България стрива шепа черна пръст между пръстите си. Втората книга, пише той в предговора, е отговор на стотиците писма след първата с един и същ въпрос: „Къде да сложим парите си, ако не в банката и не в апартамент?“ В заключението разказва, че като млад инженер е работил в завод.

В същата книга показва менталните модели на осем от „най-великите инвеститори в историята“ — Уорън Бъфет, Чарли Мънгър, Рей Далио, Насим Талеб, Хауърд Маркс, Питър Линч, Джим Роджърс и Майкъл Бъри — и обещава да ги пречупи „през призмата на българската действителност“. Подписва се „М. Горданов“ — така стоят и собствените му максими в няколко глави, например: „Най-голямата грешка е да мислиш, че няма риск“ (глава 10).