Речник на понятията за парите и инвестициите
Понятията от книгите на Мартин Горданов и от статиите на сайта, обяснени просто — всяко с официален източник или с главата от книгата, в която се говори за него. Речникът обяснява, а не съветва какво да купиш или продадеш.
Инфлация и цени
- Инфлация
Инфлацията е общото поскъпване на стоките и услугите — не на една стока, а на повечето неща, които купуваш. С едни и същи пари купуваш все по-малко: по думите на ЕЦБ инфлацията „намалява стойността на парите“. В България я измерва НСИ всеки месец.
Виж още: Какво е инфлация и колко е в България; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 2; „Алтернативните инвестиции“, гл. 1; Инфлационен калкулатор
Източник: Какво представлява инфлацията? — Европейска централна банка
- Хиперинфлация
Хиперинфлацията е инфлация, толкова висока и бърза, че излиза от контрол. Общоприето определение няма, но според ЕЦБ повечето икономисти говорят за хиперинфлация, когато цените растат с над 50 % на месец. „Призма“ започва точно оттам — със зимата на 1996–1997 г., когато спестяванията на българите се стопиха.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 1; „Алтернативните инвестиции“, гл. 3
Източник: Ценовата стабилност: защо тя е важна за нас? — Европейска централна банка
- Дефлация
Дефлацията е обратното на инфлацията: общото равнище на цените пада продължително време. Звучи добре, но ЕЦБ предупреждава, че дефлацията може да доведе до „спирала на намаляване на цените“: хората отлагат покупки, фирмите режат заплати и работни места, а дълговете не намаляват, докато доходите падат.
Виж още: Какво е инфлация и колко е в България
Източник: Защо са важни стабилните цени? — Европейска централна банка
- ИПЦ (индекс на потребителските цени)
ИПЦ (индексът на потребителските цени) е измерителят, с който НСИ изчислява инфлацията в България. Всеки месец се записват цените на една „потребителска кошница“ (през 2026 г. — 867 стоки и услуги в 27-те областни центъра), а всяка група стоки тежи в индекса толкова, колкото харчат за нея домакинствата. НСИ уточнява, че ИПЦ не е индекс на стойността на живота: той следи цените на една и съща кошница, а не колко струва животът на отделното семейство.
Виж още: Какво е инфлация и колко е в България; „Алтернативните инвестиции“, гл. 1
Източник: Индекс на потребителските цени — методология (2026) — Национален статистически институт
- ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени)
ХИПЦ (хармонизираният индекс на потребителските цени) е ценови индекс като ИПЦ, но изчислен по обща методология на Евростат, за да могат държавите в ЕС да се сравняват. Той е основният измерител на ценовата стабилност в еврозоната. Според НСИ главната разлика от ИПЦ е, че ХИПЦ включва и харченето на чужденците в страната.
Виж още: Какво е инфлация и колко е в България
Източник: Хармонизиран индекс на потребителските цени — методология (2026) — Национален статистически институт
- Покупателна способност
Покупателната способност е количеството стоки и услуги, което можеш да купиш с парите си. Когато цените растат, тя пада: сумата в сметката е същата, но купува по-малко. ЕЦБ обяснява, че ако поскъпнат много от нещата, които купуваш, губиш покупателна способност.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 2; Инфлационен калкулатор
Източник: Защо са важни стабилните цени? — Европейска централна банка
- Ценова стабилност (целта от 2 %)
Ценовата стабилност е основната цел на ЕЦБ. Банката я определя като средногодишна инфлация от 2 % в средносрочен план, измерена с ХИПЦ. Целта е симетрична: отклоненията и нагоре, и надолу са еднакво нежелани. Тя важи за еврозоната като цяло. От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната, а БНБ участва в решенията на Евросистемата.
Виж още: Какво е инфлация и колко е в България
Източник: Стратегия на паричната политика — Българска народна банка
- Валутен борд (паричен съвет)
Валутният борд (официално — паричен съвет) беше режимът, при който курсът на лева беше фиксиран — от юли 1997 г. към германската марка, от 1999 г. към еврото. Паричните задължения на БНБ бяха изцяло покрити с валутни резерви. Режимът действаше до края на 2025 г. и през това време БНБ нямаше собствена лихвена политика: основният лихвен процент, който обявяваше всеки месец, се изчисляваше от пазарните лихви. С влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. бордът приключи.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 1; „Алтернативните инвестиции“, гл. 1
- Базисна инфлация
Базисната инфлация е инфлацията без цените на храните и енергийните продукти. БНБ я мери чрез ХИПЦ и в нея влизат само цените на услугите и на промишлените стоки (по определението на Евростат). В прогнозите си БНБ я показва отделно от инфлацията при храните и при енергийните продукти.
Виж още: Какво е инфлация и колко е в България
Източник: Макроикономическа прогноза, юни 2026 г. — Българска народна банка
Спестявания, лихви и депозити
- Депозит (влог)
Депозитът (влогът) е сума, която поверяваш на банка срещу лихва и с която можеш да се разпореждаш. Влоговете ти в една банка са гарантирани общо до 100 000 €, а лихвите по влогове в банки от ЕС и ЕИП (Европейското икономическо пространство) не се облагат от 1 април 2022 г. (чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица — ЗДДФЛ). При лихва под инфлацията реално губиш.
Виж още: Какви данъци се плащат за инвестиции; Лихви по депозитите през 2026 г.; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 2; „Алтернативните инвестиции“, гл. 1; Калкулатор „Депозит срещу инфлация“
Източник: Речник на термините — Фонд за гарантиране на влоговете в банките
- Гарантиране на влоговете
Гарантирането на влоговете означава, че ако банката ти фалира, Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ти изплаща до 100 000 € — за всички твои влогове в тази банка заедно, с начислените лихви. За някои влогове — например сума от продажба на жилище или застрахователно обезщетение — има допълнителна гаранция до 125 000 € за срок до 3 месеца от постъпването им, отделно от 100 000 € за останалите ти влогове. Влоговете в различни банки се гарантират поотделно, а изплащането започва най-късно 7 работни дни след отнемането на лиценза на банката или обявяването на влоговете в нея за неналични. Гаранцията е за парите по банкови сметки, не за инвестиции.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 1; „Алтернативните инвестиции“, гл. 5
Източник: За вложителите — Фонд за гарантиране на влоговете в банките
- Номинална и реална лихва (реална доходност)
Номиналната лихва е процентът, който ти плаща банката; реалната е колко расте покупателната ти способност след инфлацията (ЕЦБ). Грубо: реална ≈ номинална − инфлация. Пример от европейските надзорни органи: при 3 % доходност и 5 % инфлация реалната е −2 % — сумата расте, но купува по-малко.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 2; „Алтернативните инвестиции“, гл. 1; Калкулатор „Депозит срещу инфлация“
- Сложна лихва
Сложната лихва е лихва, която се начислява и върху главницата, и върху вече натрупаната лихва. Пример: 100 € при 5 % годишно стават 105 € след година и 110,25 € след две — 0,25 € са „лихва върху лихвата“. С годините ефектът расте. Затова и двете книги наблягат на времето: колкото по-рано започнеш, толкова повече време лихвата работи за теб.
Виж още: Какво е сложна лихва и как се изчислява; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 11; „Алтернативните инвестиции“, гл. 12; Калкулатор за редовни вноски и сложна лихва
Източник: Compound Interest — Investor.gov, Комисия по ценните книжа и борсите на САЩ
- Финансов резерв (фонд за спешни случаи, буфер)
Финансовият резерв е лесно достъпна сума за непредвидени разходи — ремонт, болест, загуба на работа. И двете книги препоръчват резерв от 3 до 6 месечни разхода, преди да инвестираш, за да не продаваш активи на загуба при първия удар. Европейските надзорни органи също съветват да имаш резерв.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 4; „Алтернативните инвестиции“, гл. 14
- Пасивен доход
Пасивният доход е доход от активите ти (наеми, дивиденти, лихви), а не от труда ти. „Призма“ (гл. 11) свежда пенсионирането до едно „финансово число“: свободен си, когато месечният пасивен доход надмине месечните ти разходи. Книгата гради пасивния доход като „трикрако столче“ от наем, дивиденти и лихви и признава, че наемът не е напълно пасивен: изисква управление.
Виж още: Как да имам пасивен доход в България; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 11; „Алтернативните инвестиции“, гл. 12
Дългове и кредити
- ГПР (годишен процент на разходите)
ГПР (годишният процент на разходите) е общата цена на кредита за една година, изразена в проценти: лихвата плюс таксите, комисионите и другите разходи по него. Затова кредитите се сравняват по ГПР, а не само по лихвата. По Закона за потребителския кредит ГПР не може да надвишава пет пъти законната лихва за просрочени задължения в евро.
- „Добър“ и „лош“ дълг
Лошият дълг е заем, обикновено с висока лихва, за нещо, което губи стойност и не носи доход: потребителски кредит за почивка, лизинг на нова кола, неизплатена кредитна карта, бърз кредит. С добрия дълг купуваш актив, който пази стойност или носи доход, например ипотека за жилище под наем. „Призма“ (гл. 8) казва: лошият дълг се унищожава, добрият остава, ако е управляем.
- „Лавина“ и „снежна топка“
„Лавината“ и „снежната топка“ са два начина да изплатиш няколко дълга. При лавината плащаш минималните вноски по всички дългове, а всичко свободно насочваш към дълга с най-висока лихва — така спестяваш най-много от лихвите. При снежната топка първо изплащаш най-малкия дълг заради бързата победа. „Призма“ (гл. 8) предпочита лавината, но казва: важното е да започнеш днес.
Виж още: Методът „снежна топка“ или „лавина“; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 8
- „Нулева кота“
„Нулева кота“ е моментът, в който си изчистил лошите дългове или имаш твърд план да го направиш — първата цел на метода „Призма“. Книгата сравнява задлъжнелия човек с някого под водата: първо изплуваш и стъпваш на сушата, едва после строиш „кулата“ на инвестициите.
Акции, облигации и фондове
- Акция
Акцията е ценна книга, която те прави съсобственик в капитала на дружество — с право на глас, на дивидент, ако печалбата се разпредели, и на дял при ликвидация. Комисията за финансов надзор (КФН) напомня, че обикновените акции се приемат за високорискова инвестиция. „Призма“ (гл. 10) те учи да мислиш като собственик, а не като търговец, който залага на утрешната цена.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 10
Източник: Акции — „Твоите финанси“, Комисия за финансов надзор
- Дивидент
Дивидентът е частта от печалбата на дружеството, която се разпределя между акционерите. Дали ще има дивидент и колко, решава общото събрание: обикновената акция дава право на дивидент, но не гарантира плащане. За физическите лица дивидентите се облагат с окончателен данък от 5 % (чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Виж още: Какви данъци се плащат за инвестиции; Какво е АДСИЦ (REIT); Какво са дивидентните акции; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 10–11; „Алтернативните инвестиции“, гл. 7
Източник: Акции — „Твоите финанси“, Комисия за финансов надзор
- Облигация
Облигацията е ценна книга за дълг: даваш пари назаем на държава, община или фирма за определен срок срещу лихва (купон), а на падежа получаваш главницата обратно, ако емитентът не изпадне в неплатежоспособност. Доходът е известен, ако държиш облигацията до падежа и емитентът плати, но инфлацията намалява покупателната му способност. Ако я продадеш преди падежа, цената ѝ зависи от пазарните лихви: когато те се покачат, цената на вече издадените облигации с фиксиран купон пада — обикновено толкова повече, колкото по-дълъг е срокът до падежа (Investor.gov).
Виж още: Как да купиш ДЦК като физическо лице; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 11; „Алтернативните инвестиции“, гл. 11
Източник: Облигации — „Твоите финанси“, Комисия за финансов надзор
- ДЦК (държавни ценни книжа)
ДЦК (държавните ценни книжа) са дълговите книжа, с които държавата взема пари назаем; издава ги министърът на финансите (чл. 12 от Закона за държавния дълг). Фондът за гарантиране на влоговете в банките ги определя като нискорискови. За физическите лица лихвите по български държавни облигации не се облагат с данък (чл. 13, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ).
Виж още: Какви данъци се плащат за инвестиции; Как да купиш ДЦК като физическо лице; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 11; „Алтернативните инвестиции“, гл. 13
Източник: Речник на термините — Фонд за гарантиране на влоговете в банките
- Индексен фонд
Индексният фонд е фонд, който пасивно следва един борсов индекс: купува ценните книжа в него, за да постигне почти същата доходност като индекса преди таксите. Може да е обикновен (договорен) фонд или ETF. „Призма“ (гл. 10) го нарича „тайното оръжие“ на начинаещия: вместо да гадаеш коя компания ще оцелее, купуваш цялата кошница.
Виж още: Какво е ETF и как се купува от България; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 10
Източник: Index Fund — Investor.gov, Комисия по ценните книжа и борсите на САЩ
- ETF (борсово търгуван фонд)
ETF (борсово търгуваният фонд) е фонд, чиито дялове се купуват и продават на борсата през цялата търговска сесия, като акции. По българския закон фондът може да носи това име само ако има маркет-мейкър, който държи борсовата цена близо до стойността на активите на фонда. Много ETF следват индекс, но не всички.
Виж още: Какво е ETF и как се купува от България; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 10; „Алтернативните инвестиции“, гл. 7
- Инвестиционен посредник (брокер)
Инвестиционният посредник (в разговорната реч — „брокер“) е лицензирана фирма или банка, през която купуваш и продаваш акции, облигации и дялове на фондове; сам не можеш да търгуваш на борсата. Комисията за финансов надзор (КФН) съветва първо да провериш лиценза в нейния регистър и предупреждава за нелицензирани „посредници“, които звънят по телефона и дори показват фалшив лиценз.
Виж още: Какво е АДСИЦ (REIT); Брокери за инвеститори от България; „Алтернативните инвестиции“, гл. 7
Източник: Разпознай лицензирания инвестиционен посредник — Комисия за финансов надзор
- Регулиран пазар (фондова борса)
Регулираният пазар е лицензирана система за търговия с финансови инструменти по ясни правила за допускане и сделки — на практика фондовата борса. В България такъв пазар организира Българската фондова борса (БФБ). Печалбата на физическо лице от продажба на акции, права, дялове на колективни инвестиционни схеми и ДЦК не се облага, ако сделката е на регулиран пазар или на пазар за растеж в България или в друга държава от ЕС или ЕИП (чл. 13, ал. 1, т. 3 и § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ). Борсите извън ЕС и ЕИП, например в САЩ, не влизат в това освобождаване.
Виж още: Какви данъци се плащат за инвестиции; Какво е АДСИЦ (REIT); „Алтернативните инвестиции“, гл. 7
Източник: Институции и участници на капиталовия пазар — „Твоите финанси“, Комисия за финансов надзор
Портфейл и риск
- Диверсификация
Диверсификацията е разпределяне на парите в различни инвестиции с надеждата, че загубата в една ще се компенсира от другите — „не слагай всички яйца в една кошница“. За европейските надзорни органи това е основен принцип: да имаш „добре диверсифициран портфейл“. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 11) добавя: смесвай активи, които не падат заедно.
- Корелация
Корелацията е мярка за това доколко две величини — например цените на два актива — се движат заедно. Мери се с коефициент от −1 до 1: близо до 1 — движат се в една посока; около 0 — почти няма линейна връзка; близо до −1 — движат се в противоположни посоки. Корелацията не доказва, че едното е причина за другото. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 11) дава пример: два апартамента в един град губят стойност заедно, затова не са истинска диверсификация.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 11
- Разпределение на активите (алокация)
Разпределението на активите (алокацията) е начинът, по който парите в портфейла ти са разделени между видовете инвестиции — акции, облигации, имоти, пари. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 12) го нагласява според възрастта: агресивно натрупване до 35 години, балансиран растеж от 35 до 50 и запазване на богатството след 50. Примерните проценти в книгата са ориентир, не рецепта.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 12; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 11
Източник: Asset Allocation — Investor.gov, Комисия по ценните книжа и борсите на САЩ
- Ребалансиране
Ребалансирането е връщане на портфейла към избраните дялове, когато пазарът ги размести: продаваш част от това, което е нараснало повече, и добавяш към изоставащото. Целта е да върнеш портфейла към нивото на риск, което си избрал; така купуваш относително евтино и продаваш относително скъпо, без да се водиш от емоциите. Преди това провери таксите и данъците. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 11) съветва да го правиш поне веднъж годишно.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 11
- Ликвидност
Ликвидността е способността на един актив бързо да се продаде и да се превърне в пари. Като примери за ликвидни активи Комисията за финансов надзор дава инструментите на паричния пазар и акциите на най-търгуваните компании. Апартаментът и земята са с ниска ликвидност: продажбата им изисква време и купувач. Акциите на АДСИЦ се продават по-бързо, но също само ако има купувач.
Виж още: Какво е АДСИЦ (REIT); „Алтернативните инвестиции“, гл. 2 и 7
Източник: Основни термини в областта на инвестирането — „Твоите финанси“, Комисия за финансов надзор
- Волатилност
Волатилността е мярка за това колко силно и колко често се колебае цената на един актив: високата волатилност означава големи скокове и в двете посоки. Според европейските надзорни органи акциите са по-променливи от облигациите. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 8) предупреждава, че биткойнът може да падне наполовина за няколко месеца.
- DCA (осредняване на разходите, dollar-cost averaging)
DCA (dollar-cost averaging — осредняване на разходите, т.е. на цената на покупка) е инвестиране на една и съща сума на равни интервали, независимо дали пазарът е горе или долу. Така купуваш повече бройки, когато цената е ниска, и по-малко, когато е висока, без да гадаеш момента. Това помага да управляваш риска, но не го премахва: ако активът поевтинява трайно, губиш и така.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 8; Калкулатор за редовни вноски и сложна лихва
Източник: Dollar Cost Averaging — Investor.gov, Комисия по ценните книжа и борсите на САЩ
- Стратегия „щанга“ (barbell)
„Щангата“ е идея на Насим Талеб: по-голямата част от парите (при него 85–90 %) — в най-сигурните инструменти, например краткосрочни държавни ценни книжа, а малка част (10–15 %) — в много рискови залози; средата е празна. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 13) я разширява до 80–90 % срещу 10–20 % и слага в сигурния край и земя, злато, P2P и АДСИЦ, които не са безрискови. Размерът на рисковата част зависи от твоя „праг на болката“: колко можеш да загубиш, без да промениш живота си.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 13
- „Черен лебед“
„Черен лебед“ е рядко, непредсказуемо събитие с огромни последици — термин, популяризиран от Насим Талеб. „Призма“ (гл. 6) дава за примери фалита на Lehman Brothers през 2008 г., пандемията от 2020 г. и войната в Украйна. Самият Талеб обаче нарича пандемията „бял лебед“ — според него тя е била предвидима. Не можеш да предвидиш черния лебед, затова книгите съветват да си подготвен — с резерв и с „щанга“.
Виж още: „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 6; „Алтернативните инвестиции“, гл. 13
- Големият трансфер на богатство
Големият трансфер на богатство е идеята на „Призма“ (гл. 6), че при криза богатството сменя собственика си — от тези, които продават в паника, към тези, които купуват хладнокръвно. Книгата вижда кризите като шанс за подготвените. Това е метафора: при срив част от стойността наистина изчезва, а и купуването при срив е риск — цените може да паднат още. В световната финансова преса същият израз обикновено означава наследствата между поколенията.
- Трите цвята на „Призма“
Трите цвята са начинът, по който „Призма“ (гл. 7) разлага новините: синьото е геополитиката, червеното — макроикономиката (инфлация и лихви), а зеленото — пазарната психология, тоест емоциите на хората. Веднъж в месеца си задаваш по един въпрос за всеки цвят и записваш отговорите, вместо да реагираш на всяка новина.
Имоти, земя, злато и криптовалути
- АДСИЦ (REIT)
АДСИЦ (акционерното дружество със специална инвестиционна цел) е българският вариант на REIT: дружество с лиценз от Комисията за финансов надзор, което влага парите на акционерите си в недвижими имоти или във вземания. Законът го задължава да разпределя като годишен дивидент поне 90 % от печалбата за разпределение — счетоводната печалба, коригирана по чл. 29 от закона (без преоценките на имотите и след плащанията по кредитите му). Акциите му се купуват на Българската фондова борса през инвестиционен посредник.
Виж още: Какво е АДСИЦ (REIT); „Алтернативните инвестиции“, гл. 7
Източник: Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация — Lex.bg
- Аренда
Арендата е договор, с който собственикът на земеделска земя (арендодателят) я дава за временно ползване на друг (арендатора) срещу плащане — рента. Добивите от земята са на арендатора. Договорът е писмен, с нотариално заверени подписи, и се сключва за поне пет стопански години. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 4) описва как собственикът дава земята си под аренда на голям стопанин или кооперация.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 4
Източник: Закон за арендата в земеделието — Lex.bg
- Комасация (уедряване)
Комасацията е обединяването на малки, разпокъсани ниви в по-големи парцели, които се обработват по-лесно с техника. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи комасацията се нарича „уедряване“: собствениците сключват споразумение с нотариално заверени подписи, а уедрените имоти се създават със заповед на министъра на земеделието и храните въз основа на това споразумение и одобрен план за уедряване. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 4) смята комасираната земя за по-ценна.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 4
Източник: Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 37е — Lex.bg
- Инвестиционно злато
Инвестиционното злато е злато под формата на кюлчета или плочки с тегло, прието от пазарите за злато, и чистота поне 995 хилядни, както и някои златни монети (с чистота поне 900 хилядни, сечени след 1800 г.). Продажбите му са освободени от ДДС (чл. 160 и 160а от Закона за данък върху добавената стойност — ЗДДС) — за разлика от бижутата. Според НАП печалбата при продажбата му се облага като доход от финансов актив — 10 % след 10 % признати разходи. Тълкуването се оспорва (виж статията за данъците). „Призма“ (гл. 9) препоръчва физическо злато вместо бижута и „хартиено“ злато.
Виж още: Какви данъци се плащат за инвестиции; Злато и сребро като инвестиция; „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, гл. 9; „Алтернативните инвестиции“, гл. 9
Източник: Закон за данък върху добавената стойност, чл. 160–160а — Lex.bg
- Спред
Спредът е разликата между цената „продава“ и цената „купува“. Купуваш на цената „продава“ — най-ниската, на която някой продава. Продаваш на цената „купува“ — най-високата, която някой дава, но винаги по-ниска от „продава“. Затова спредът е скрит разход при всяка сделка. При златото „Алтернативните инвестиции“ (гл. 9) отбелязва, че спредът при малките кюлчета е много по-голям, отколкото при големите.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 9
Източник: Bid Price — Investor.gov, Комисия по ценните книжа и борсите на САЩ
- Сребро и ДДС
Среброто няма данъчното облекчение на инвестиционното злато: специалният режим в ЗДДС е само за златото, а за среброто важи стандартната ставка от 20 % (чл. 66 от ЗДДС). „Алтернативните инвестиции“ (гл. 9) пресмята, че заради данъка и спреда среброто трябва да поскъпне значително, само за да излезеш на нула.
Виж още: Какви данъци се плащат за инвестиции; „Алтернативните инвестиции“, гл. 9
Източник: Закон за данък върху добавената стойност, чл. 66 и чл. 160 — Lex.bg
- Биткойн (BTC)
Биткойнът е дигитален жетон, който се разменя електронно и не съществува физически; създава се и се следи от мрежа компютри, а не от институция. ЕЦБ го определя като спекулативен актив, чиято стойност „скача и пропада главоломно“. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 8) го сравнява със златото заради ограничените 21 милиона монети и съветва да купуваш редовно по малко.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 8
Източник: Какво представлява биткойн? — Европейска централна банка
- Хардуерен портфейл (студен портфейл)
Хардуерният портфейл е малко устройство, подобно на флашка, което пази частните ключове към криптовалутите ти офлайн. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 8) съветва да прехвърлиш монетите си в такъв, вместо да ги държиш на криптоборсата. Европейските надзорни органи предупреждават: ако загубиш частните ключове, губиш криптоактивите си трайно и необратимо.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 8
Източник: Предупреждение относно криптоактивите — Европейските надзорни органи (ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП), 2025
Други алтернативи, проверка и измами
- P2P кредитиране (peer-to-peer)
P2P кредитирането е даване на пари назаем през онлайн платформа: финансираш части от заеми на хора или фирми срещу лихва, а рискът от неплащане е твой. Това не е депозит. При заемите за фирми правото на ЕС задължава платформата да те предупреди, че вложеното не е гарантирано и може да се загуби частично или изцяло.
- Бизнес ангел
Бизнес ангелът е частен инвеститор, който влага собствени пари в нова или растяща фирма и ѝ помага със знания и контакти. Обикновено самият той има опит в бизнеса. Европейската комисия отбелязва, че опитните ангели знаят, че може да им се наложи да чакат за възвръщаемост, и затова могат да бъдат добър източник на „умен и търпелив“ капитал. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 6) учи как да оцениш малък бизнес в квартала си и настоява за писмен договор дори с приятели.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 6
Източник: Business angels — Европейска комисия
- Дю дилиджънс (due diligence)
Дю дилиджънс е задълбочената проверка преди инвестиция: кой стои зад нея, как печели, какви са документите и рисковете. „Алтернативните инвестиции“ (гл. 10) я разделя на четири стъпки — бизнесът, пазарът, финансите и правото — и тръгва от „обръщането“ на инвеститора Чарли Мънгър: вместо „Колко ще спечеля?“ питаш „Как мога да загубя всичките си пари тук?“. При инвестиционните услуги Комисията за финансов надзор съветва първо да провериш лиценза.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 10
Източник: Разпознай лицензирания инвестиционен посредник — Комисия за финансов надзор
- Схема на Понци
Схемата на Понци е инвестиционна измама, при която „доходите“ на старите вложители се плащат с парите на новите. Тревожните знаци според „Алтернативните инвестиции“ (гл. 10): нереално висока доходност, обещавана като безрискова, натиск да водиш още хора, липса на документи и пречки при теглене. Комисията за финансов надзор предупреждава, че обещание по телефона за доходност от петдесет до сто процента за кратко време, без обяснение на рисковете, е сигнал за измама.
Виж още: „Алтернативните инвестиции“, гл. 10
Източник: Ponzi Schemes — Investor.gov, Комисия по ценните книжа и борсите на САЩ