Инвестиционни измами: как да ги разпознаеш и къде да подадеш сигнал?

Изображението е генерирано с ИИ

Как протича типичната инвестиционна измама?

Европейските надзорни органи и КФН описват един и същ сценарий. Обикновено той минава през пет стъпки:

1. Реклама или обаждане. В социалните мрежи виждаш предложение за инвестиция „за ограничен период от време с ниски рискове“, със снимка на знаменитост и препоръки, които често са фалшиви (ЕБО, ЕОЗППО и ESMA). Образът и гласът може да са генерирани с изкуствен интелект. Контактът може да започне и с криптирано съобщение, имейл или обаждане от чужд номер (КФН, 30 юни 2026 г.).
2. „Съветник“. След като оставиш данни, те прехвърлят към платформа или канал за съобщения, където получаваш професионално изглеждащи съвети и документи. Мнимият брокер може да копира марка, сайт и име на истинско дружество.
3. Малка първа вноска. Насърчават те да вложиш малко, а после все повече (ЕБО, ЕОЗППО и ESMA).
4. Платформа с измислена печалба. Искат регистрация в мнима платформа за търговия, а след превода ти съобщават за значителни печалби.
5. Такса за теглене. За да получиш „печалбата“, трябва да платиш още — за нейното „освобождаване“. После контактът спира, а онлайн присъствието на брокера изчезва (КФН).

Брой на случаите и сума на щетите за България от първичен източник не открихме. КФН обаче посочва жалбите срещу нелицензирани дружества като най-честата причина за жалби в инвестиционния сектор през второто тримесечие на 2026 г., а Европол определя инвестиционните измами, особено с криптовалути, като особено разпространени (IOCTA 2026). Сигналите за измама накратко са и в статиите как да започнеш да инвестираш и пасивен доход.

Как да провериш дали фирмата има лиценз?

1. Вземи точното име на дружеството — от договора или офертата, не името на платформата.
2. Търси го в публичния регистър на КФН, раздел „Инвестиционни посредници“.
3. При чуждестранно дружество отвори „Нотификации, получени в КФН“. Последните файлове, които намерихме, са списъкът по чл. 34 от MiFID II към 1 септември 2026 г. (свободно предоставяне на услуги) и списъкът по чл. 35 към 7 октомври 2026 г. (клон или обвързан агент).
4. Провери обратните списъци. В предупрежденията на КФН е списъкът с нелицензирани дружества към 27 юли 2026 г.: 308 записа с дружеството, собствеността, търговската марка, адреса и контактите. Търси и името на платформата, не само на фирмата. Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП също поддържа раздел за инвестиционни измами.
5. При криптоактиви отвори регистъра на лицензираните доставчици при КФН и списъка с лица без лиценз по MiCA. Според КФН след 1 юли 2026 г. услуги в България могат да предоставят дружества с неин лиценз и дружества, лицензирани в друга държава от ЕС, след нотификация до КФН. Банки и инвестиционни посредници могат да работят и след уведомление на надзора по чл. 60 MiCA. За дружествата от друга държава виж файла по чл. 65 MiCA в „Нотификации, получени в КФН“ и временния регистър на ESMA (обновен на 30 октомври 2026 г.); в него има и файл с дружества в нарушение.
6. Сравни сайта и имейла символ по символ с данните на истинското дружество: нелицензираните често ползват адреси с добавен или сменен символ (КФН). При съмнение звънни в Информационния център на КФН, 0800 40 444.

Запис в регистъра доказва лиценза само на вписаното дружество, не и на човека, който ти звъни от негово име. Затова търси дружеството през данните, които си намерил сам, а не през тези, които ти е дал събеседникът (ЕБО, ЕОЗППО и ESMA). А липсата от списъка с нелицензирани не е доказателство за нищо: всеки списък важи към своята дата. Как се чете регистърът на конкретен пример и как се сверява с регистъра на ESMA, показваме в статията за брокерите за инвеститори от България.

Как се различава лицензираният посредник от измамника?

Разликите са от материала на БАЛИП „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник“, публикуван от КФН, от предупреждението на КФН и от разяснителния документ на европейските органи.

Лицензът не значи, че не можеш да загубиш пари: цените падат и при най-изрядния посредник. Той значи, че дружеството е известно на надзорен орган и че можеш да го провериш. При схемата на Понци „Алтернативните инвестиции“ добавя още два сигнала: натиск да привличаш нови хора и отказ да ти покажат официални документи.

Какво да направиш в първите часове, ако вече си платил?

1. Спри плащанията и контакта. Не плащай нито „такса“, нито „освобождаване“ на печалбата. Блокирай подателя и не отговаряй на обаждания и имейли (ЕБО, ЕОЗППО и ESMA). Разговорите не ги трий: трябват ти като доказателство.
2. Обади се веднага на банката или издателя на картата през официалния им канал, не през номер, получен от събеседника. Кажи какво е станало, поискай блокиране и попитай може ли преводът да бъде спрян или отменен. Законът иска да уведомиш незабавно при неразрешена употреба на платежния инструмент, а банката трябва да приема такова уведомление по всяко време и безплатно (чл. 75 и 76 ЗПУПС). Бързината има значение: след като банката е получила нареждането, сам не можеш да го отмениш, а след това то се отменя само със съгласие на банката и не по-късно от заверяването на сметката на получателя (чл. 85, ал. 1 и 5). При плащане, започнато от получателя или през него, например с карта, трябва и неговото съгласие.
3. Поискай доказателство, че си уведомил. Можеш да го искаш до 18 месеца след уведомлението (чл. 76, ал. 1, т. 5). Подай и писмена жалба: банката отговаря до 15 работни дни, а по изключение — до 35 (чл. 174, ал. 3 и 4).
4. Прекъсни отдалечения достъп, ако са те накарали да инсталираш приложение: затвори сесията и го премахни. Смени паролите на всички устройства и приложения, не само една, и включи многофакторно удостоверяване, където може.
5. Запази всичко. ГДБОП иска случаят да е описан точно, ясно и хронологично, с файлове и материали: договор, платежни нареждания, сметка на получателя, имена и номера, адрес на сайта и рекламата, снимки на екрана. На КФН изпращай само копия, оригиналите пази.
6. Подай сигнал (таблицата е по-долу) и предупреди близките си.
7. Следи за злоупотреба с данните ти: според европейските органи те могат да послужат за договори от твое име. Една справка в Централния кредитен регистър показва кредитите ти.

Неразрешена операция или превод, който сам си наредил: каква е разликата?

От това зависи какво можеш да искаш от банката. По чл. 70, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (редакцията на сайта на БНБ, с последно изменение в ДВ, бр. 71 от 2026 г., в сила от 7 август 2026 г.) операцията е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие. Без съгласие е неразрешена.

Третият ред е наш прочит на текста, а не становище на съд. Ако си платил с карта, попитай издателя има ли процедура за оспорване и в какъв срок: не сме я проверявали за конкретна банка.

Ако банката откаже или не отговори в срока, спорът може да отиде в Помирителната комисия за платежни спорове (чл. 174, ал. 5). Страните не плащат такса (чл. 180), но разноските си покриват сами. Комисията завършва с помирително предложение, което не изключва съда, а максималният праг на споровете е в правилника ѝ. Можеш да подадеш жалба и до БНБ, която надзирава доставчиците (чл. 167).

Къде се подава сигнал за инвестиционна измама?

Ако търсиш ГДБОП заради инвестиционна измама, първата стъпка на пострадалия е друга: самата дирекция го насочва към районното управление, а сигналите до нея имат информативен характер и са отправна точка за проверка. Освен това ГДБОП работи срещу организирани престъпни групи.

Сигналите не се изключват: можеш да подадеш и в полицията, и в КФН, както препоръчват европейските органи. Не е нужно да посочваш вида на престъплението, а анонимното съобщение не е законен повод за разследване. Адресите и телефоните са от страниците на институциите, отворени в началото на ноември 2026 г.

Какво реално можеш да очакваш и ще си върнеш ли парите?

Никой не може да ти обещае, че ще си върнеш парите, и ние също. В описания сценарий европейските органи казват направо, че парите не могат да бъдат получени обратно. Европол предупреждава, че приключен превод на криптоактиви не може да се върне. Законът дава най-много възможности, когато операцията е неразрешена или преводът още не е заверен по сметката на получателя. Статистика за възстановените суми от първичен източник не намерихме.

Какво прави всяка институция:

• КФН проверява всяка жалба и всеки сигнал, но не може да действа извън законовата си компетентност, а спорът по същество се решава от съд. Не очаквай тя да ти върне парите.
• Полицията и прокуратурата разследват престъплението. Срок за резултат в отворените от нас източници няма.
• Банката носи отговорността по таблицата по-горе, но само ако операцията е неразрешена и не си в някое от изключенията.

Фондовете за компенсации не са предвидени за такъв случай. Фондът за компенсиране на инвеститорите плаща на клиентите на инвестиционен посредник, когато срещу посредника е открита несъстоятелност, лицензът му е отнет при условията на закона или КФН е установила, че не може да върне активите, а размерът е 90 % от вземането, но не повече от 20 000 € (чл. 77б–77г ЗППЦК). Мнимият брокер, който никога не е бил такъв посредник, не влиза в тези хипотези; това е нашият прочит на закона. Фондът за влоговете в банките (ФГВБ) покрива до 100 000 € на вложител в една банка, но за влогове, а не за пари, изпратени на платформа.

Тази статия не е правен съвет и не е инвестиционен съвет. При голяма сума или спор с банката се обърни към адвокат.

Защо след измамата идва обаждане за „възстановяване на парите“?

Защото вече си известен като човек, който е платил. Европейските надзорни органи наричат това „стая за възстановяване“ (recovery room): някой те търси, знае за предишната измама, представя се за полиция, данъчен или финансов орган и предлага да върне парите ти срещу такса. Според тях това често е поредният опит за измама. Европол е още по-директен: ако вече си вложил в измама, вероятно ще те потърсят отново или ще продадат данните ти на други престъпници.

Имената на институциите се ползват и извън тази схема. БНБ предупреди на 22 юли 2025 г. за обаждания от хора, представящи се за нейни служители, понякога съчетани с фалшиви обаждания от други институции. БНБ заявява, че не звъни на граждани с предложения за кредити или други финансови услуги. При съмнение съветва да не даваш лични данни, да не изпълняваш указанията, да се свържеш с банката си и да подадеш сигнал в най-близкото звено на МВР.

Как реагираш на такова обаждане:

• затваряш и намираш сам официалния номер на институцията, без да ползваш този, който са ти дали;
• не плащаш предварително нищо и не даваш кодове, пароли или достъп до устройството си;
• проверяваш дружеството, което обещава помощ, по стъпките по-горе;
• добавяш обаждането към сигнала си: номерът, датата и съдържанието могат да помогнат на разследването.

Европол съветва да съобщаваш в полицията за всеки опит за измама, дори да не си пострадал.

Източници