Как да имам пасивен доход в България и колко пари трябват?

Изображението е генерирано с ИИ

Какво е пасивен доход и защо почти никога не е напълно „пасивен“?

Пасивен доход наричаме парите, които идват от нещо, което притежаваш или вече си създал — спестявания, ценни книжа, имот, авторски права, — а не от часовете, в които работиш (виж в речника). Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) не познава такова понятие: дели доходите по източник (чл. 10) и облага поотделно наема, лихвите, дивидентите и авторските възнаграждения.

„Пасивен“ е по-скоро степен, отколкото факт. Всеки вариант иска едно от двете: капитал, който работи вместо теб, или труд в началото — да напишеш книга, да заснемеш курс. Почти всеки иска и поддръжка: да избереш и следиш инвестициите, да намериш наемател, да подадеш декларация. И всеки носи риск — капиталът може да намалее, а доходът да спре.

Така гледа на въпроса и Мартин Горданов в „Инвестиционният метод ‚Призма‘“. В глава 9, „Стъпка 2: Защита на Капитала — Златото и Имотите като Крепост“, отговаря на мита за имота като пасивен доход направо: „Имотът е бизнес“. Глава 11, „Стъпка 4: Пасивен Доход за Спокойно Пенсиониране (Архитектурата на Свободата)“, сглобява пасивния доход от три източника — наем, дивиденти и лихви — с цел месечният пасивен доход да надмине месечните разходи.

Какви са видовете пасивен доход и какво иска всеки?

Таблицата сравнява шест варианта, без да ги подрежда. Данъкът е за местно физическо лице по ЗДДФЛ към 15 октомври 2026 г.; как се декларира — в „Какви данъци се плащат за инвестиции“.

Колко капитал трябва за 500 € пасивен доход на месец?

Пример с допускания, не прогноза. 500 € на месец са 6 000 € на година. Нужният капитал е годишният доход, разделен на доходността (годишния доход в брой като процент от вложеното). При 4 % годишно: 6 000 € ÷ 0,04 = 150 000 €. С данък трябва повече: при дивидент с 5 % данък за 6 000 € чисти ти трябват 6 316 € бруто и капитал 6 000 € ÷ (0,04 × 0,95) ≈ 157 895 €.

* Без ремонтите, празните месеци, данъка върху имота и застраховката, а при дивидентите — без таксите на фонда и посредника; с тях трябват още пари.

Доходностите са избрани за сметката, не са обещание. Средната лихва по новите депозити на домакинствата с договорен матуритет (основно срочни) през септември 2026 г. е 1,42 % (БНБ) — при нея за 500 € на месец трябват около 423 000 €. Сметката приема, че харчиш само дохода и не пипаш капитала, и не отчита инфлацията: при 3 % годишно (също допускане) след 10 години 500 € ще купуват колкото 372 € днес — провери с инфлационния калкулатор. Колко време ще събираш капитала с месечни вноски и сложна лихва, показва калкулаторът за редовни вноски.

Колко носят днес депозитите и държавните облигации?

През септември 2026 г. средната лихва по новите депозити на домакинствата с договорен матуритет (основно срочни) е 1,42 %, а по овърнайт депозитите (от които можеш да теглиш веднага) — 0,01 % (БНБ, 27 октомври 2026 г.). При 10 000 € и 1,42 % това са 142 € на година. Предимствата: лихвите по влогове в банки от ЕС и ЕИП не се облагат (НАП), а ако банката фалира, ФГВБ изплаща на всеки вложител общо до 100 000 € за всичките му влогове в нея, като в сумата влизат и начислените лихви. За спад в цената на акции и облигации такава защита няма. Недостатъкът: при лихва под инфлацията реалната доходност е отрицателна — сметни я в калкулатора „Депозит срещу инфлация“.

Облигацията е заем, който даваш на държава, община или фирма срещу лихва. За ориентир: на аукциона на 28 септември 2026 г. петгодишни ДЦК с купон 2,75 % и падеж 28 януари 2031 г. са продадени при среднопретеглена цена 95,14 € за 100 € номинал и годишна доходност 4,02 % (БНБ). Това е доходност до падежа: в брой получаваш купона — 2,75 € годишно на 100 € номинал, платими на две части на всеки шест месеца, около 2,9 % от цената, — а останалото идва от това, че на падежа ти връщат 100 €. Лихвите по облигации, издадени по законодателството на България, ЕС или ЕИП, не се облагат (чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ). Рисковете: емитентът да не плати, а ако продадеш преди падежа — по-ниска цена, особено след покачване на лихвите. Важи и общото правило, което напомня материалът, публикуван от КФН: по-високата доходност е свързана с по-висок риск.

Дивиденти и АДСИЦ: може ли дивидентът да спре?

Може. Обикновената акция дава право на дивидент, но не го гарантира: дали ще има и колко, решава общото събрание на акционерите, а това зависи от финансовото състояние на дружеството и от инвестиционните му намерения. КФН напомня още, че обикновените акции се приемат за високорискова инвестиция („Твоите финанси“). Цената на акцията също се мени — спадът в нея може да е по-голям от дивидентите, които получаваш.

Дивидентът се облага с 5 % окончателен данък върху брутната сума (чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). Ако го плаща българско дружество, то удържа и внася данъка, а ти не декларираш нищо. Дивидент от чужбина декларираш в Приложение 8 и плащаш данъка до 30 април на следващата година; ако в чужбина вече са удържали данък, го приспадаш по спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане или като данъчен кредит — най-много до размера на българския данък (чл. 76 ЗДДФЛ; НАП).

АДСИЦ, което инвестира в имоти, е начин да получаваш дял от наемите, без да купуваш имот. Законът го задължава да разпределя като годишен дивидент поне 90 % от печалбата за финансовата година, изчислена по правилата му (чл. 29 ЗДСИЦДС), но ако няма печалба, няма и дивидент, а цената на акцията и това дали ще намериш купувач зависят от пазара. Подробно — в „Какво е АДСИЦ (REIT)“.

Наемът от имот наистина ли е пасивен доход?

Само отчасти. Имотът иска грижа: да намериш наемател, да събираш наема, да плащаш ремонтите, данъка върху имота и застраховката, да преживееш празните месеци. Продажбата иска време и купувач — имотът е с ниска ликвидност.

Данъкът е 10 %, след като от наема се извадят 10 % нормативно признати разходи — на практика 9 % от наема (чл. 31, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ). Действителните ти разходи не намаляват данъка: законът признава точно 10 %. Авансовия данък удържа наемателят, ако е предприятие или самоосигуряващо се лице. Ако е физическо лице, внасяш данъка сам и подаваш декларация за дължимия данък по чл. 55 ЗДДФЛ — до 30 април, 31 юли и 31 октомври за първите три тримесечия; за четвъртото авансов данък няма. Годишния доход декларираш в Приложение 4 (НАП).

Пример с допускания: имот за 150 000 € и наем 500 € на месец — 6 000 € на година, тоест 4 % брутна доходност. Данъкът е 6 000 € × 0,9 × 10 % = 540 €, значи след данъка остават 3,64 % — още преди ремонтите и празните месеци. Брутната и нетната доходност от наем можеш да сметнеш в таблицата „Виртуален портфейл от АДСИЦ“ сред безплатните таблици.

По-рядко споменаван вариант е да дадеш земеделска земя под аренда: доходите от рента и аренда за земеделска земя не се облагат (чл. 13, ал. 1, т. 24 ЗДДФЛ).

Авторски права и дигитални продукти: това ли е пасивният доход от интернет?

Книга, онлайн курс, снимки, музика, шаблони или приложение могат да се продават години, след като си ги създал — затова често ги наричат пасивен доход от интернет. Тук обаче „капиталът“ е твоят труд: много работа преди първата продажба, после реклама, обновяване и отговори на купувачите. Доходът не е известен предварително и може да е нула, а ако продаваш през платформа, зависиш от нейните правила и комисиони.

Авторските и лицензионните възнаграждения — например от издател, на когото си отстъпил правата — са доход от друга стопанска дейност: от тях се приспадат 40 % нормативно признати разходи, а върху остатъка се плаща 10 % (чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ). На практика това са 6 % от възнаграждението — от 1 000 € данъкът е 60 €. Доходът се декларира с годишната декларация от 10 януари до 30 април на следващата година (чл. 53, ал. 1).

Ако продаваш сам и редовно — през собствен сайт, с реклама и плащания от клиенти, — попитай НАП или счетоводител какъв данъчен и осигурителен режим важи за теб, преди да започнеш.

Как да разпознаеш измама с „пасивен доход“?

Европейските надзорни органи описват типичния сценарий така: реклама в социалните мрежи предлага „възможност за инвестиции за ограничен период от време с ниски рискове“; после измамниците те насърчават да вложиш малка сума, а след нея — все по-големи (разяснителен документ, 2025 г.). Предупредителните знаци според разяснителния документ за криптоактивите: обещание, което изглежда твърде хубаво, за да е истина; непоискана оферта; гарантирана бърза и висока възвръщаемост; натиск да действаш веднага; искане да платиш с криптоактиви или подаръчни карти (ЕБО, ЕОЗППО и ESMA). При схемата на Понци „доходът“ на първите участници идва от парите на новите; наградите за привлечени хора я разпространяват бързо, а щом новите вноски се забавят, тя се срива (пак там).

Измамниците използват и имената, логата и лицата на известни компании и личности — снимки и видеа на знаменитост или марка, „обикновено фалшиви или получени без разрешение“ (разяснителен документ за криптоактивите), а все по-често и видеа и гласове, генерирани с изкуствен интелект (разяснителен документ, 2025 г.). Ако реклама твърди, че известна компания „дава пасивен доход“, провери на официалния ѝ сайт и в предупрежденията на КФН, преди да оставиш данни или пари.

Според материала „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник“, който КФН публикува, обещание по телефона за доходност от петдесет до сто процента за кратко, без обяснение на рисковете, е сигнал за измама, а лицензираният посредник никога не иска пари без договор. Провери лиценза в регистрите на КФН или се обади на 0800 40 444. Петте „червени флага“ на схемата на Понци разглежда и „Алтернативните инвестиции“ в глава 10, „Дю Дилиджънс по български — Филтърът на Мънгър срещу измамници“.

Източници