Брокери за инвеститори от България — как да провериш лиценза и какъв данък плащаш?

Изображението е генерирано с ИИ

Какво значи „лицензиран брокер“ и кой го надзирава?

В българския закон няма „брокер“ като дружество. Услугата се предлага от инвестиционен посредник — финансово-брокерска къща или банка с лиценз за инвестиционни услуги. Думата „брокер“ в регистъра на КФН означава друго: физическото лице, което сключва сделките от името на посредника. Затова проверката винаги е на дружеството, а не на приложението или на сайта.

Надзорът идва от едно от три места. Българските посредници се лицензират и надзирават от Комисията за финансов надзор (КФН). Посредник със седалище в друга държава от ЕС се лицензира и надзирава в своята държава, а в България работи чрез клон или обвързан агент, или без клон — при условията на свободно предоставяне на услуги. И в двата случая законът иска надзорният орган по произход да е изпратил информацията до КФН, преди посредникът да започне (чл. 45, ал. 3 и чл. 46, ал. 3 ЗПФИ). Това е т. нар. паспортиране: един лиценз важи в целия ЕС.

Третият случай е дружество от трета държава — такова, чието главно управление или седалище е извън ЕС (§ 1, т. 46 ЗПФИ). То може да обслужва клиенти на дребно в България само чрез клон и само след лиценз от КФН, освен когато услугата е по инициатива на клиента (чл. 49, ал. 1 ЗПФИ). Законът обаче сам затваря вратичката: не е по инициатива на клиента, когато посредникът е предложил услугата — пряко или чрез лице, което действа от негово име (чл. 49, ал. 8); а и тогава той не може да ти предлага други категории инвестиционни продукти и услуги освен чрез клон с лиценз от КФН (чл. 49, ал. 7). Затова „регулирани сме“ без име на орган и номер на лиценз не е информация. Питай три неща: кое е дружеството по договора, кой орган му е издал лиценза и под кой номер.

Как сам да провериш брокер в регистрите?

Материалът на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), публикуван от КФН, съветва първо да провериш лиценза и чак тогава да ползваш услугата. Редът е такъв:

1. Вземи точното име от договора. Не търговската марка и не името на приложението, а дружеството, което е страна по договора, с адрес и регистрационен номер.
2. Търси го в публичния регистър на КФН, раздел „Капиталов пазар“ → „Инвестиционни посредници“. Гледай колоната „Статус“: на 28 октомври 2026 г. в раздела се показваха 175 партиди, а колоната има стойности „вписан“ и „отписан“. В същия раздел има отделни списъци за брокерите и инвестиционните консултанти (физическите лица) и за обвързаните агенти.
3. Ако дружеството е чуждестранно, отвори „Нотификации, получени в КФН“ — там са два списъка: посредниците при условията на свободно предоставяне на услуги (по чл. 34 от MiFID II) и тези чрез клон или обвързан агент (по чл. 35). Всеки списък важи към определена дата и съдържа името на дружеството, държавата, надзорния орган, датата на лиценза и датата на нотификацията.
4. Свери с регистъра на ESMA (раздел MiFID, вид „Investment firm“). Там за същото дружество виждаш надзорния орган, датата на лиценза, статус „Active“ или „Inactive“ и дата на отнемане или на прекратяване на лиценза. Отнемането е решение на надзорния орган; прекратяването може да е вливане в друго дружество или отказ от лиценза.
5. Отвори регистъра на надзорния орган по произход. Кипър — регистърът на CySEC (с номер и дата на лиценза); Ирландия — регистрите на Central Bank of Ireland; Германия — базата данни на BaFin; Обединеното кралство — Financial Services Register на FCA. Самата FCA обяснява, че регистърът съдържа и дружества, за които ѝ е съобщено, че работят без необходимия лиценз, и отбелязва дали се представят за истинско лицензирано дружество („clone firm“).

Обединеното кралство е трета държава: дружество само с лиценз от FCA не може да обслужва клиенти на дребно в България без клон с лиценз от КФН. При съмнение звънни на безплатния телефон на КФН 0800 40 444. Подробните стъпки по сметката и договора са в статията за това как се купуват акции от България.

Как да провериш дали дружеството е в списъците с предупреждения?

Вписването в регистъра е доказателство, че дружеството има лиценз. Липсата на вписване не доказва обратното: списъците важат към определена дата и дружеството може да е уведомило КФН по-късно. Затова има и обратни списъци.

КФН. В „Предупреждения за потребителите от Комисията за финансов надзор“ се публикува „Списък с дружества, които не са лицензирани от КФН и нямат право да извършват дейност като инвестиционен посредник или управляващо дружество на територията на Република България“. Версията към 27 юли 2026 г. съдържа 308 записа и за всеки посочва дружеството, собственика, търговските марки, под които работи, адреса и данните за връзка — точно защото една и съща платформа сменя имената си. На същото място са отделни списъци на дружествата с отнет лиценз и на лицата без право да предоставят услуги с криптоактиви, както и предупреждения по конкретни поводи.

ESMA и националните органи. КФН препубликува предупрежденията на ESMA и на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) — за онлайн инвестиране, за договорите за разлика, за форекс, за криптоактивите и за измами с изкуствен интелект — и води отделен раздел с предупрежденията на европейските надзорни органи по години.

Признаците, които КФН изброява, си струва да запомниш:

• обаждане с обещана доходност от 50 % до 100 % за кратък период;
• искане да преведеш пари, преди да има подписан договор;
• получател на плащането с друго име или сметка извън договора;
• договор без име и качество на подписващия;
• натиск да решиш веднага;
• предлагане на услуги на клиенти в България с лиценз само от държава извън ЕС, без клон с лиценз от КФН.

Как се чете регистърът на конкретен пример?

Таблицата не е класация, оценка или препоръка. Тя показва как се чете регистърът на конкретен пример. Примерът е Trading 212: зад една марка стоят четири дружества в четири държави. В първите три реда са българското, кипърското и ирландското дружество; четвъртото — Trading 212 EU GmbH в Германия — е с надзор от BaFin и статус „Active“ в регистъра на ESMA. Под тях, по азбучен ред, стоят още четири дружества. Списъкът не е пълен и не е подбор по качество: кой е в таблицата и кой не, не значи нищо за услугата. Данните са преписани на 28 октомври 2026 г. от регистъра на ESMA, от списъка на КФН по чл. 34 от MiFID II, от публичния регистър на КФН и от регистрите на надзорните органи по произход; номер на лиценза има само там, където регистърът го публикува.

Какво следва от таблицата — и какво не?

Таблицата показва преди всичко, че защитата зависи от дружеството, а не от марката. Клиент на българското дружество е под надзора на КФН и под българския Фонд за компенсиране на инвеститорите — то е в списъка на участниците в схемата, под предишното си име „АВУС КАПИТАЛ“ ЕООД. Клиент на кипърското или на ирландското дружество е под схемата на съответната държава. Същата марка, различна защита. Кое дружество е твоят контрагент, пише в договора.

Регистрите изостават, и в двете посоки. Interactive Brokers Central Europe Zrt. е влято в Interactive Brokers Ireland Limited от 1 август 2024 г. Затова статусът му в регистъра на ESMA е „Inactive“, а датата в графата е край на лиценза, не санкция: отнемането е решение на надзорен орган, а тук дружеството е престанало да съществува отделно. В същото време към 28 октомври 2026 г. то още е в списъка на КФН по чл. 34, а в публичния регистър на КФН е със статус „вписан“.

Оттук следват две правила. Присъствието в списък не доказва, че дружеството още работи — списъкът е „към“ дата и може да е по-стар от промяната. И отсъствието не доказва нарушение: дружеството може да е уведомило КФН чрез клон или обвързан агент (това е вторият списък, по чл. 35), да е в по-нова версия на списъка или да работи по друго основание. Ако името, което търсиш, не е в списъка, който гледаш, не си прави извод: питай посредника по кой ред работи в България и провери отговора по телефона на КФН: 0800 40 444.

Какво покрива защитата, ако брокерът не върне парите ти?

Първата защита не е фонд, а разделянето на активите: посредникът е длъжен да държи своите пари и инструменти отделно от клиентските, не отговаря с клиентските активи пред своите кредитори и не може да ползва твоите инструменти без изрично съгласие (чл. 92 ЗПФИ).

Втората е компенсационната схема. Фондът за компенсиране на инвеститорите плаща, когато съдът е открил производство по несъстоятелност на посредника, когато лицензът му е отнет заради трайно влошено финансово състояние (чл. 77б, ал. 1, т. 2 ЗППЦК във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 6 ЗПФИ) или когато КФН установи, че клиентските активи не са налични и посредникът не може да ги върне по причини, свързани с финансовото му състояние. Размерът е 90 % от вземането, но не повече от 20 000 € на клиент (чл. 77б–77г ЗППЦК). Изключени са четиринайсет категории: професионалните клиенти, членовете на управителните органи, прокуристите, лицата с 5 % или повече от гласовете, свързаните дружества и роднините, одиторът, други финансови институции, държавата и общините; пълният списък е в чл. 77г, ал. 2 и 3 ЗППЦК и на сайта на Фонда (ал. 3 изключва и вземания от сделки, за които има влязла в сила присъда за изпиране на пари).

Какво не прави схемата: не покрива загуба от спад на цените — тя покрива само невъзможността посредникът да върне парите и инструментите (чл. 2, пар. 2 от Директива 97/9/ЕО). Лошият избор на акция не е случай за фонда. Схемата не е и гаранцията на влоговете: Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) покрива до 100 000 € на вложител в една банка, за всичките му влогове — но само влогове, не ценни книжа.

При посредник с лиценз от друга държава важи схемата на тази държава. Правото на ЕС задава само минимума: не по-малко от 20 000 € на инвеститор (в директивата — 20 000 ECU, което от 1 януари 1999 г. е евро при курс 1:1), а когато се покрива част от вземането — 90 % или повече (чл. 4, пар. 1 и 4). Държавите могат да дадат повече (чл. 4, пар. 3), но могат и да изключат някои инвеститори от покритието или да им осигурят по-малко (чл. 4, пар. 2). Затова сумата и обхватът се четат в схемата на съответната държава.

Защо данъкът зависи от пазара, а не от брокера?

Това е честа грешка. Хората търсят „данък Trading 212“ или „данък Revolut“, а в ЗДДФЛ няма и дума за брокери. Законът гледа две неща: какъв е инструментът и на кой пазар е сключена сделката. Един и същ брокер може да ти даде и необлагаема, и облагаема печалба в един и същ ден.

Правилата за местно физическо лице, което не търгува по занятие:

• Печалбата от акции, права, дялове на колективни инвестиционни схеми (включително UCITS ETF) и ДЦК не се облага, когато сделката е на регулиран пазар или на пазар за растеж в ЕС или ЕИП, при обратно изкупуване от фонд, допуснат за публично предлагане в ЕС или ЕИП, и при търгово предлагане (чл. 13, ал. 1, т. 3 и § 1, т. 11 ЗДДФЛ). Освобождаването не важи за сделките на MTF, който не е регистриран като пазар за растеж — например MTF BSE International на БФБ (MIC JBUL) или Freiverkehr на Xetra във Франкфурт.
• Иначе печалбата се облага с 10 % — върху разликата между печалбите и загубите за годината, намалена с 10 % признати разходи (чл. 33, ал. 3), в Приложение 5 на годишната декларация.
• Дивидентите се облагат с 5 % окончателен данък; при дружество от друга държава платецът не удържа българския данък — декларираш и плащаш сам, в Приложение 8 (чл. 38, ал. 1, чл. 46, ал. 3 и чл. 67, ал. 4).

Къде е изпълнена сделката, пише в потвърждението, което посредникът ти дължи. MIC кода на мястото намираш по инструмента във FIRDS, а какво е самото място — регулиран пазар, MTF или пазар за растеж на малки и средни предприятия (МСП) — в регистъра на лицата на ESMA по този MIC. Държавата на брокера не променя нищо: сделка на борса в САЩ се облага и през български, и през кипърски, и през ирландски посредник, а сделка на регулиран пазар или на пазар за растеж в ЕС или ЕИП не се облага и в трите случая. Декларацията за 2026 г. се подава от 10 януари до 30 април 2027 г. (НАП). Пълната картина е в статията за данъците, а таблицата по места на изпълнение — в статията за купуването на акции.

Какво можеш да сравниш сам при двама посредници?

Няма нужда да вярваш на чужда таблица с такси. Правото на ЕС задължава посредника да ти даде числата. Той сумира всички разходи — своите и тези на инструмента — и ти ги дава в евро и в проценти. Посочва валутата, курса и цената на превалутирането. И показва как разходите се натрупват и свалят доходността — преди сделката и след нея (чл. 50 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565). Годишен отчет за това, което наистина си платил, дължи посредник, който ти е препоръчвал или рекламирал инструмента или ти е давал основен информационен документ (ОИД/ДКИИ) и има текущо взаимоотношение с теб през годината (чл. 50, пар. 9). Поискай числата за твоята сума и твоя инструмент от всеки посредник. Така сравняваш еднакви числа.

Какво да извадиш на един лист:

• Комисиона за покупка и за продажба — процент, минимална сума и как се смята при малка поръчка.
• Такси извън сделката — за неактивност, за теглене, за превод, за попечителство, за данъчен отчет, за превалутиране на дивидента.
• Превалутиране — процентът върху курса при покупка в друга валута и при връщането на парите.
• Места за изпълнение — на кои борси и сегменти дава достъп, защото от това зависи и данъкът.
• Как се държат книжата — на твое име по лична сметка или по клиентска (сборна) сметка. Централният депозитар различава лична сметка и клиентска сметка при посредник — попитай по коя се водят твоите книжа и поискай отговора писмено; за акции от Българската фондова борса провери и дали посредникът е член на борсата или предава поръчките на член.
• Какъв отчет дава за декларацията — има ли годишна справка с печалби, загуби, дивиденти, удържан данък в чужбина и място на изпълнение на всяка сделка.

В „Инвестиции“ (investicii.bg) не правим класации на брокери и не препоръчваме нито един. Статията обяснява правилата и проверките и не е инвестиционен съвет — какво и през кого да купиш, решаваш ти.

Източници