
Изображението е генерирано с ИИ
АДСИЦ — акционерно дружество със специална инвестиционна цел — е българският вариант на REIT: дружество, което влага парите на акционерите си в недвижими имоти (по-рядко във вземания) и раздава печалбата като дивидент. Акциите му се търгуват на Българската фондова борса и се купуват през лицензиран инвестиционен посредник, а законът го задължава да разпределя поне 90 % от печалбата си.
Накратко
- АДСИЦ е българският REIT: акционерно дружество с лиценз от КФН, което инвестира само в недвижими имоти или само във вземания (чл. 4 и чл. 5 ЗДСИЦДС).
- Доходът на акционера идва от дивидента — най-малко 90 % от печалбата за годината (чл. 29 ЗДСИЦДС), ако има печалба — и от промяната в цената на акцията, която може да е и надолу.
- Купуваш акции през инвестиционен посредник или банка, член на БФБ; сам не можеш да търгуваш на борсата.
- Рисковете са реални: цената на акцията може да падне, продажбата зависи от това, дали има купувач, приходите — от наемателите и лихвите.
- Дивидентите се облагат с окончателен данък по ЗДДФЛ (чл. 38, ал. 1; ставката е в чл. 46, ал. 3) — провери актуалната ставка, преди да смяташ.
Какво е REIT и как работи по света?
REIT (Real Estate Investment Trust — дружество за инвестиции в недвижими имоти) е компания, която притежава и обикновено управлява имоти, носещи доход: офис сгради, търговски центрове, жилища, хотели, складове. Така го описва Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ (SEC) в своя портал за инвеститори. Идеята е проста: вместо да купиш цял имот, купуваш акции на дружеството и получаваш дял от наемите.
Много REIT са публични — акциите им се търгуват на борса и се купуват през брокер. Други са регистрирани, но не се търгуват на борса (нетъргувани REIT); за тях SEC предупреждава, че продажбата е трудна, а стойността на дела дълго време остава неясна.
Отличителното при REIT е задължението да раздава печалбата. В САЩ, за да ползва данъчния режим на REIT, дружеството трябва да разпределя като дивидент поне 90 % от облагаемия си доход и да има поне 100 акционери — така пише в указанията на американската данъчна служба (IRS). Подобни правила има в много държави. В България те са записани в отделен закон, а дружествата се наричат АДСИЦ.
Какво е АДСИЦ — българският REIT?
АДСИЦ е акционерно дружество със специална инвестиционна цел. Определението е в чл. 4, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (ЗДСИЦДС): дружество, което инвестира парите, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания. По чл. 4, ал. 2 фирмата задължително съдържа обозначението „акционерно дружество със специална инвестиционна цел“ или абревиатурата „АДСИЦ“ — никой друг няма право на тях (ал. 3).
Чл. 5 изброява какво може да прави: да набира средства чрез ценни книжа; да купува имоти и вещни права върху имоти, да строи и подобрява, за да ги предоставя за управление, отдава под наем, лизинг или аренда, и да ги продава; или да купува и продава вземания. Други дейности са забранени, освен пряко свързаните с тях и позволените от самия закон (чл. 5, ал. 2), а дружеството инвестира или само в имоти, или само във вземания (ал. 3).
Трябва му лиценз от Комисията за финансов надзор (чл. 11) и начален капитал не по-малък от 250 000 € (чл. 7, ал. 1, в сила от 1 януари 2026 г.). Според годишния отчет на КФН за 2024 г. в края на годината лицензираните АДСИЦ са 49 — 40 инвестират в недвижими имоти и земеделска земя, а 9 — във вземания.
Как печели акционерът — дивиденти и цена на акцията?
Доходът идва по два начина. Първият е дивидентът. Чл. 29, ал. 1 от ЗДСИЦДС задължава дружеството да разпределя като годишен дивидент не по-малко от 90 % от печалбата за финансовата година, изчислена по правилата на ал. 3 — счетоводната печалба се коригира, например с преоценките на имотите. Дивидентът се изплаща до 12 месеца след края на годината, а по ал. 2 дружеството може да плаща и шестмесечен дивидент. Важно: задължението е за дял от печалбата, не за фиксирана сума. Ако няма печалба, няма и дивидент.
Вторият начин е цената на акцията. Тя се определя от търсенето и предлагането на борсата и може да е и над, и под стойността на имотите, които стоят зад нея. Дружеството не изкупува акциите ти обратно по „вътрешна“ стойност — продаваш ги на друг инвеститор по пазарна цена. Затова резултатът ти зависи и от момента на покупка и продажба, не само от наемите.
И дивидентът, и печалбата от продажба имат данъчно третиране по ЗДДФЛ — виж таблицата и въпросите по-долу.
Кой контролира АДСИЦ и какви правила го ограничават?
Надзорът е на Комисията за финансов надзор (КФН) — чл. 3, ал. 1 ЗДСИЦДС. Тя издава лиценза (чл. 11), одобрява промените в устава и договорите с външни изпълнители (чл. 15 и чл. 27, ал. 5) и може да отнеме лиценза (чл. 16) — при нарушения, но и ако дружеството например не започне дейност до 12 месеца или престане да отговаря на условията за лиценза.
Законът слага и няколко „предпазни колана“ за акционерите:
- парите и ценните книжа на дружеството се пазят в банка депозитар, през която минават плащанията (чл. 19);
- имот се купува или продава само след оценка от независим оценител, като цената при покупка не може да е с повече от 5 % над оценката, а при продажба — с повече от 5 % под нея, освен при изключителни обстоятелства, които ръководството трябва да обясни в отчетите (чл. 22, ал. 1 и 6); изключение: земеделска земя под 10 000 € може да се купи без предварителна оценка (ал. 7);
- имотите се преоценяват към края на всяка година (чл. 23);
- дружеството не може да дава заеми, а взема заеми само от банки и само: за да придобие имотите (или вземанията), в които инвестира, и да въведе имотите в експлоатация, или краткосрочно — до 12 месеца и до 20 % от активите — за да плати лихвите по тези кредити и облигации (чл. 26, ал. 2);
- може да издава облигации, които да се търгуват на регулиран пазар;
- не може да обезпечава чужди дългове — с едно-единствено изключение: банкови кредити на свое дъщерно дружество, и то само с предварително одобрение на общото събрание на акционерите (чл. 26, ал. 1);
- строежите и подобренията на имотите не се правят от самото дружество, а задължително се възлагат на външни търговски дружества (чл. 27, ал. 1 и 2); поддръжката и експлоатацията на имотите, счетоводството и събирането на вземанията може — но не е задължително — да се възлагат на трети лица (ал. 3).
АДСИЦ е и публично дружество: публикува отчети с допълнителна информация — например какъв дял от имотите е отдаден под наем (чл. 31, ал. 1).
Как се купуват акции на АДСИЦ и къде е списъкът им?
Сам не можеш да търгуваш на борсата — това казва и КФН в отговорите си за инвеститори: сделките минават през лицензиран инвестиционен посредник, а брокерите са негови служители. Членове на Българската фондова борса (БФБ) могат да бъдат инвестиционни посредници с лиценз по Закона за пазарите на финансови инструменти и банки с лиценз от БНБ — така пише в условията за членство на БФБ; списъкът на членовете е публичен.
Стъпките: избираш посредник; проверяваш лиценза му в регистъра на КФН — Комисията съветва да го направиш, преди да ползваш услугата; сключваш договор; внасяш пари по сметката си и подаваш поръчка за покупка на конкретна емисия. Посредникът удържа комисиона по своята тарифа.
На БФБ акциите на АДСИЦ са в отделен „Сегмент за дружества със специална инвестиционна цел“ — към 25 септември 2026 г. в него има 17 емисии на Основния пазар и 33 на Алтернативния пазар BaSE (Пазарни сегменти, БФБ). Борсата поддържа и индекс BGREIT. Пълният списък на лицензираните дружества е в публичния регистър на поднадзорните лица на КФН, достъпен през fsc.bg.
Какви са рисковете?
АДСИЦ не е депозит и доходът от него не е сигурен. Основните рискове:
- Цена на акцията. Може да падне под цената, на която си купил, дори имотите да са същите — пазарът оценява и лихвите, и очакванията.
- Ликвидност. Продаваш, само ако има купувач. При малки емисии сделките са редки, а разликата между цена „купува“ и „продава“ — голяма.
- Наематели. Ако имот стои празен или наемателят спре да плаща, приходите падат. АДСИЦ, което инвестира в имоти, трябва към края на всяко тримесечие да държи в имоти поне 70 % от активите си (чл. 5, ал. 7) — затова основната част от парите му остава в имоти и когато наемите паднат.
- Лихви и дълг. Дружеството може да финансира покупки с банкови кредити и облигации (чл. 26, ал. 2); по-скъпите кредити намаляват печалбата за разпределяне.
- Оценки. Печалбата и стойността на активите зависят от оценките на имотите (чл. 22 и чл. 23) — те са експертна преценка, не пазарна сделка.
- Управление. Дружеството може да възложи на външни фирми поддръжката на имотите, счетоводството и събирането на вземания (чл. 27, ал. 3). Тогава възнаграждението им влиза в разходите за управление, чийто таван е записан в устава (чл. 9, ал. 1, т. 5).
Преди да купиш, прочети проспекта и последните отчети на дружеството.
АДСИЦ, собствен имот или фонд за имоти — какви са разликите?
Таблицата сравнява по проверими критерии, без да казва кое е „по-добро“ — това зависи от парите, времето и целите ти. Редът „Данъци“ е за физическо лице по ЗДДФЛ в редакцията, която прочетохме на 25 септември 2026 г.
| Критерий | REIT / АДСИЦ | Собствен имот под наем | Фонд за имоти |
|---|---|---|---|
| Минимална сума | Цената на една акция плюс комисионата на посредника; законът не определя минимум | Цялата цена на имота плюс разходите по прехвърлянето | По правилата в проспекта на фонда |
| Ликвидност | Продажба на борсата в работен ден, ако има купувач; цената е пазарна | Продажбата отнема седмици или месеци; трябват купувач и нотариус | Обратно изкупуване от фонда по правилата му; борсово търгуваните — на борсата |
| Кой управлява | Съветът на директорите и външни изпълнители (чл. 27 ЗДСИЦДС) под надзора на КФН | Ти — наематели, ремонти, събиране на наема | Управляващо дружество под надзора на КФН |
| Разходи | Комисиона на посредника; разходите на дружеството се приспадат преди дивидента (таван в устава — чл. 9) | Данък върху имота, такси, ремонти, застраховка, месеци без наемател | Такси за управление и евентуално за вход/изход — по проспекта |
| Данъци | Дивидент — окончателен данък (чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ); печалба от продажба на регулиран пазар — необлагаема (чл. 13, ал. 1, т. 3) | Наемът се облага, като първо се приспадат 10 % нормативно признати разходи (чл. 31, ал. 1); продажба на едно жилище след повече от 3 години — необлагаема (чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“) | Доход от обратно изкупуване на дялове на колективна инвестиционна схема — необлагаем (чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с § 1, т. 11, б. „б“) |
Ако искаш темата разгърната с примери, в книгата „Алтернативните инвестиции“ на Мартин Горданов има отделна глава за нея — „REITs — Да бъдеш наемодател, без да сменяш крушки (Уроците на Майкъл Бъри)“.
Източници
Покажи всички 10 източника
- Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (ЗДСИЦДС) — Lex.bg
- Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) — Lex.bg
- Често задавани въпроси за инвестиционната дейност — Комисия за финансов надзор
- Разпознай лицензирания инвестиционен посредник — Комисия за финансов надзор
- Годишен отчет за дейността на КФН за 2024 г. — Комисия за финансов надзор
- Пазарни сегменти — Българска фондова борса
- Условия за членство — Българска фондова борса
- Списък на членовете на БФБ — Българска фондова борса
- Real Estate Investment Trusts (REITs) — Investor.gov, U.S. Securities and Exchange Commission
- Instructions for Form 1120-REIT (2025) — Internal Revenue Service



