Какво са облигациите и как се купуват в България?

Изображението е генерирано с ИИ

Какво е облигация — какво значат номинал, купон, падеж и доходност?

Облигацията е документ за дълг: ценна книга, с която даваш заем на издателя ѝ (емитента) за уточнен срок срещу лихва. Притежаваш вземане, а не дял от дружеството. Понятията, които ще срещнеш във всяка емисия:

• Номинал — сумата, върху която се смята лихвата и която емитентът дължи на падежа. В таблицата на БФБ при 57 от 155-те емисии той е 1 000 €, при 45 — 511,29 € (стар номинал, превърнат от левове по 1,95583), а при 6 — 100 000 €.
• Купон — годишната лихва върху номинала: фиксирана или плаваща.
• Падеж — датата, на която емитентът трябва да върне главницата.
• Цена — на БФБ се въвежда като процент от неамортизираната стойност, без натрупаната лихва от последното плащане (чл. 51 от Правилата за търговия). Лихвата за изтеклите дни се добавя към сделката.
• Доходност до падежа — годишният процент, който свързва цената днес с всички бъдещи плащания. Смята се при условие, че държиш до падежа, емитентът плаща всичко и купоните се влагат отново при същата доходност.

Измислен модел, не съществуваща емисия: номинал 1 000 €, купон 5 % веднъж годишно, остават 5 години, без такси и данъци.

Купонът е същият, а доходността е различна, защото зависи и от цената, която плащаш. Виж и „облигация“ в речника.

Защо цената на облигацията пада, когато лихвите растат?

Пазарните лихви и цените на облигациите се движат в обратни посоки — така го формулира и американският регулатор SEC. Причината е сметка: ако нови облигации плащат 7 %, никой няма да даде пълния номинал за стара с купон 5 %. Цената ѝ слиза, докато доходността ѝ стане сравнима с новите.

Същият измислен модел — цената, при която доходността до падежа се изравнява с пазарната лихва:

Изводите от таблицата: в модела цената се мести по-силно при по-дълъг срок; а загубата от 82 € при 7 % става реална, ако продадеш преди падежа. Ако държиш до падежа и емитентът плати, получаваш номинала и купоните — но и тогава парите ти са носили 5 %, докато новите емисии са давали повече.

В България това важи само за част от емисиите. По дневния бюлетин на БФБ от 3 ноември 2026 г. при 99 от 155-те емисии купонът е обвързан с EURIBOR плюс надбавка, а при 97 има и долна граница („но не по-малко от …“). Такъв купон се променя с пазара, затова лихвеният риск е по-малък — SEC посочва, че той засяга особено облигациите с фиксиран купон. Плаващият купон обаче не намалява риска емитентът да не плати.

Какви видове облигации има — държавни, общински, корпоративни, обезпечени?

Обезпечени и необезпечени. При публичните емисии вземанията на облигационерите могат да се обезпечат със залог, ипотека или застраховка, като обезпечен кредитор е довереникът (чл. 100з ЗППЦК). Довереникът възлага оценка на обезпечението най-малко веднъж годишно и при поне 5 % спад в стойността му (чл. 100и, ал. 3). Обезпечението помага, ако имуществото наистина се продаде за достатъчно пари — затова гледай оценката и какво точно е заложено, а не само думата „обезпечена“.

По купона. Има лихвоносни облигации с фиксиран или плаващ купон и облигации с нулев купон, при които доходът идва от отстъпката от номинала. Правилата на БФБ ги третират отделно: при нулевия купон цената включва пропорционална част от дисконта (чл. 51).

Освен отделни емисии може да притежаваш облигации и косвено — чрез взаимен фонд или ETF. Там обикновено няма падеж и фиксирана сума на края: дялът се движи с цените на облигациите във фонда.

Облигации или акции — каква е разликата?

Двете не са „по-добро“ и „по-лошо“, а различни права. Таблицата сравнява основните права и данъци; данъците са за местно физическо лице към ноември 2026 г.

„По-сигурна“ облигация може да се каже само при уточнение: спрямо кой емитент, какъв падеж и дали държиш до него. Облигация на слаб емитент може да носи по-голям риск от акция на стабилно дружество. Как се купуват акции — виж „Как да купя акции“.

Какви са рисковете на облигациите и покрива ли ги някой фонд?

• Кредитен риск. Емитентът може да забави или да не плати лихва или главница. При забава БФБ спира начисляването на лихва и обявява причината (чл. 52, ал. 3 от Правилата за търговия).
• Лихвен риск. При покачване на лихвите цената на фиксираните облигации пада.
• Ликвиден риск. Продаваш само ако има купувач; понятието е обяснено в речника, а данните са в раздела за покупката.
• Отстъпка при ранна продажба. Преди падежа получаваш пазарната цена, която може да е под платената, минус комисионата.
• Инфлация. При фиксиран купон лихвата и главницата са фиксирани суми, а при плаващ се променя само лихвата; инфлацията намалява какво купуваш с тях.
• Валутен риск. Всичките 155 емисии в сегмента за облигации на БФБ са в евро; рискът идва при облигации в друга валута, например на чужди пазари.

Какво покриват фондовете. Облигацията не е влог. ФГВБ — фондът за влоговете в банките — покрива по общото правило до 100 000 € на лице в една банка (чл. 9 ЗГВБ), а законът изключва от понятието „влог“ кредитно салдо, което може да се докаже само с финансов инструмент (§ 1, т. 1, б. „а“) — облигациите са прехвърлими ценни книжа по ЗПФИ. Това важи и за облигации, издадени от банка. Виж и обхвата на покритието в речника.

Фондът за компенсиране на инвеститорите е за друг случай: когато инвестиционният посредник не може да върне клиентските активи — пари и финансови инструменти (чл. 77в ЗППЦК). Компенсацията е 90 % от вземането, но не повече от 20 000 € на клиент (чл. 77г, ал. 1). Законът я свързва с посредника, а не с емитента: чл. 77б изброява случаи, свързани с посредника, и неизпълнение на облигацията от дружеството-емитент не е сред тях.

Как се купуват облигации в България — и колко активна е търговията?

На борсата. Купуваш през инвестиционен посредник, проверен в регистъра на КФН. Даваш поръчка с код на емисията и цена като процент от неамортизираната стойност, а към нея се добавя натрупаната лихва. До Сегмента за облигации се допускат емисии с поне 1 година до падежа, поне 500 000 € непогасена главница и емитент извън ликвидация или несъстоятелност (чл. 9 от Правилата за допускане).

При първично предлагане. Записваш нови облигации. Възможни са публично предлагане с проспект, одобрен от КФН, и предлагане без проспект, при което сумите се събират чрез банка или посредник (чл. 206, ал. 1 ТЗ). На БФБ има и Сегмент за първично публично предлагане (чл. 14 от Правилата за допускане). Разликите са в следващия раздел.

Как изглежда търговията. В сегмента има 155 емисии, но сделките са в малка част от тях. Преброихме дневните бюлетини на БФБ № 203–207 за пет поредни сесии (папката пази само последните пет, затова след нови сесии тези номера вече няма да са в нея):

Така общо 6 различни емисии са имали сделки. В бюлетина от 3 ноември при 57 от 155-те последната цена е отпреди повече от година, при 7 няма цена, а при 24 е от последния месец. Търговията с облигации през октомври е 15 768 499 € — 17,03 % от оборота на БФБ, но петте сесии показват, че големият оборот може да идва от няколко емисии. Затова гледай офертите „купува“ и „продава“ в момента, а не само последната цена; тя може да е стара.

Статията обяснява как работят облигациите и не е инвестиционен съвет.

Как да проверя дали една емисия е публична и кой следи емитента?

1. Регистърът на КФН. В „Публични дружества и други емитенти на ценни книжа“ търси дружеството и виж статуса — „вписан“ или „отписан“.
2. Решенията на КФН. Там се вижда дали е одобрен проспект и вписана ли е емисията; пример — решенията от 29 октомври 2026 г.
3. Документът. Прочети падежа, купона, обезпечението, финансовите показатели и какво става при неизпълнение.

Проспект или не? Публичното предлагане върви след проспект, одобрен от КФН (чл. 89б, ал. 1 ЗППЦК). Проспект не се изисква при предлагане само към квалифицирани инвеститори, към по-малко от 150 лица на държава членка извън тях, при номинал поне 100 000 € или при покупка за поне 100 000 € на инвеститор (чл. 1, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2017/1129). Тогава дружеството дава предложение за записване (чл. 205, ал. 2 ТЗ).

Има и трети път: предлагане под 12 000 000 € за 12 месеца с опростен документ (чл. 89в и 89г ЗППЦК). Ако няма да се търси допускане до пазар, документът трябва да предупреждава, че емисията не се вписва в регистъра на КФН, че емитентът няма последващи задължения за разкриване по закона и че КФН не го одобрява (чл. 89г, ал. 2, т. 5 и 8).

Довереник. По ЗППЦК е задължителен при обезпечени облигации с проспект и при такива без проспект, ако е предвидено допускане до регулиран пазар (чл. 100а, ал. 1), а при необезпечени — ако решението за емисията го предвижда (ал. 7). Той е длъжен да действа в най-добър интерес на облигационерите (чл. 100в) и анализира отчетите на емитента (чл. 100ж). Без довереник емитентът дава тримесечен отчет на пазара и на КФН (чл. 100б, ал. 8).

Разкриване. Емитент с допусната емисия публикува годишен отчет до 90 дни (чл. 100н), 6-месечен отчет до 30 дни (чл. 100о) и уведомления за финансовото си състояние до 30 дни след първо, трето и четвърто тримесечие (чл. 100о1), а при консолидация — до 120 и 60 дни. Вписването и проспектът са информация, а не препоръка за покупка.

Как се облагат лихвите и печалбата от облигации?

За местно физическо лице по ЗДДФЛ (редакцията след ДВ, бр. 85 от 15 септември 2026 г.):

Важното уточнение: при лихвите условието в т. 9 е по чие законодателство е издадена емисията. Търговията на регулиран пазар не е условие за необлагаемата лихва. Регулираният пазар е важен за печалбата от продажба — там § 1, т. 11 изброява дялове и акции на колективни схеми, акции, права и ДЦК, но не и корпоративни облигации. Затова по буквата на закона продажбата им с печалба се облага и на БФБ; и НАП в становище от 2016 г. посочва, че сделките с облигации се облагат, освен в случаите по т. 3.

Едно място е неясно. Законът освобождава „отстъпките“, но при нашето търсене не намерихме изрично становище на НАП дали разликата е такава отстъпка, когато купиш на вторичния пазар под номинала и държиш до падежа. В модела това са 50 € при покупка за 950 €. Ако сумата е съществена, попитай НАП или счетоводител, преди да смяташ.

Как се декларира всичко това и какво следва от него за другите инвестиции — в статията за данъците. Текстът не е данъчна консултация.

Източници