Какви данъци се плащат за инвестиции в България?

Изображението е генерирано с ИИ

Кои доходи от инвестиции се облагат и кои — не?

Таблицата е за местно физическо лице (данъчен резидент на България), което не търгува по занятие, по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) в редакцията към 4 октомври 2026 г. Номерата на приложенията са от годишната декларация по чл. 50 (НАП). Понятията:

• Окончателен данък — смята се отделно за всеки доход; с плащането му задължението приключва.
• Годишен данък — 10 % (чл. 48, ал. 1) върху сбора от облагаемите доходи за годината; смята се в годишната декларация.
• Авансов данък — вноска през годината, която после се приспада от годишния.
• ЕИП — Европейското икономическо пространство: ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Как се облагат дивидентите — от България, от чужбина и от АДСИЦ?

Дивидентът се облага с 5 % окончателен данък върху брутната сума (чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). Когато го плаща българско дружество, то удържа и внася данъка (чл. 65, ал. 2): получаваш нетната сума и не декларираш нищо — така пише и НАП. Същото важи за АДСИЦ (виж „Какво е АДСИЦ (REIT)“).

При дивидент от чужбина данъкът е твоя грижа: внасяш го до 30 април на следващата година и го декларираш в Приложение 8 (чл. 67, ал. 4). Сума в долари или друга валута превръщаш в евро по курса, публикуван от БНБ за датата на дохода (чл. 10, ал. 3).

Ако в чужбина вече са удържали данък, прилагаш метода от спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с тази държава, а ако няма спогодба — данъчен кредит: приспадаш платения там данък от българския (чл. 75 и чл. 76). Кредитът не може да надвиши българския данък (чл. 76, ал. 3). Пример: брутен дивидент 100 €, българският данък е 5 €. Ако там са удържали 10 €, тук не доплащаш, но България не ти връща разликата. Ако са удържали 3 €, доплащаш 2 €. Към декларацията прилагаш доказателство за платения в чужбина данък (чл. 50, ал. 5).

Кога печалбата от акции и ETF не се облага?

Не се облага доходът от сделки с акции, права, дялове и акции на колективни инвестиционни схеми (фондове) и с ДЦК, „извършени на регулиран пазар и/или на пазар за растеж“ (чл. 13, ал. 1, т. 3 и § 1, т. 11 ЗДДФЛ). UCITS ETF (борсово търгувани фондове по европейската директива UCITS) са такива схеми (КФН) — виж и „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, глава 10. ETC и ETN, например „борсовото злато“, не са фондове, а дългови ценни книжа: по буквата на закона печалбата от тях се облага дори на регулиран пазар. За пазара за растеж освобождаването беше временно — до края на 2025 г. (§ 80 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, ДВ, бр. 104 от 2020 г.), а от 2026 г. е безсрочно (ДВ, бр. 113 от 2025 г.).

Извън тези пазари плащаш 10 % върху разликата между печалбите и загубите, намалена с 10 % разходи — Приложение 5 (чл. 33, ал. 3; становище на НАП от 2015 г.). Не се облага и доходът, когато фонд, допуснат за публично предлагане в ЕС или ЕИП, изкупи обратно дяловете ти (§ 1, т. 11, б. „б“).

Кой пазар е регулиран и кой — пазар за растеж?

Регулиран пазар е пазар с лиценз в България или — по Директива 2014/65/ЕС — в друга държава от ЕС или ЕИП (чл. 152 ЗПФИ; § 1, т. 70 ЗКПО). Борсите в САЩ не попадат в това определение, нито Лондонската борса след Brexit. Пазар за растеж е пазар за малки и средни предприятия — на БФБ това е beam. Решава къде е изпълнена сделката — пише го в потвърждението от брокера. Печалбата от сделки на beam не се облага. MTF BSE International на БФБ е многостранна система за търговия — нито регулиран пазар, нито пазар за растеж (БФБ), затова по буквата на закона печалбата от сделки там се облага; така го обясняват и посредниците (ЕЛАНА).

Облагат ли се лихвите по депозити, облигации и ДЦК?

От 1 април 2022 г. не се облагат лихвите по депозити (в закона — „влогове“) в банки и клонове на банки, установени в ЕС или ЕИП (чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ). Не се облагат и лихвите и отстъпките (дисконтът) по държавни, общински и корпоративни облигации, емитирани по законодателството на България или на друга държава от ЕС или ЕИП — значи и по ДЦК (т. 9). Ако си чел за промяна от 2026 г. при държавните и общинските облигации (чл. 37, ал. 1, т. 3) — тя засяга само чуждестранните лица.

С 10 % се облагат другите лихви — по депозити в банки извън ЕС и ЕИП, по облигации от държави извън ЕС и ЕИП и по заеми, които даваш (чл. 35, т. 3). Облага се брутната сума и се декларира в Приложение 6 с код 603 (НАП). Ако лихвата ти я плаща българска фирма, тя удържа авансов данък. За лихва, обложена и в чужбина, ползваш данъчен кредит (чл. 76, ал. 2).

Ако продадеш ДЦК на регулиран пазар или на пазар за растеж преди падежа, печалбата не се облага (§ 1, т. 11). Българските ДЦК обаче най-често се купуват и продават извънборсово — чрез банка, първичен дилър — и тогава печалбата се облага по чл. 33, ал. 3 (ЕЛАНА). Корпоративните облигации § 1, т. 11 не ги изброява, затова по буквата на закона печалбата от продажбата им преди падежа се облага по чл. 33, ал. 3, на който и пазар да е сделката. Лихвата по тях остава необлагаема, ако са емитирани по законодателството на държава от ЕС или ЕИП (т. 9).

Какви данъци има при наема и продажбата на имот?

Наемът се облага с 10 %, след като извадиш 10 % нормативно признати разходи (чл. 31, ал. 1 ЗДДФЛ) — на практика 9 % от наема. При наем 1 000 € на месец данъкът за годината е 1 080 €. Ако наемателят е фирма, тя удържа и внася авансовия данък. Ако е физическо лице, внасяш го сам и подаваш декларация по чл. 55, ал. 1 — до 30 април, 31 юли и 31 октомври за първите три тримесечия (за четвъртото авансов данък няма). Годишния доход декларираш в Приложение 4 (НАП).

При продажба на имот не плащаш данък (чл. 13, ал. 1, т. 1 и 26), ако през годината продадеш:

• едно жилище, притежавано повече от 3 години;
• най-много два имота от всякакъв вид, притежавани повече от 5 години, а земеделска и горска земя — след същия срок и без ограничение в броя;
• имот, получен по наследство или завет.

В другите случаи облагаемият доход е разликата между продажната цена и цената на придобиване, намалена с 10 % разходи. Данъкът е 10 %, доходът се декларира в Приложение 5, а авансов данък няма (НАП). Рентата и арендата за земеделска земя не се облагат (т. 24) — едно от предимствата на земята, които разглежда глава 4 на „Алтернативните инвестиции“.

Как се облагат златото и среброто?

ДДС при покупка. Инвестиционното злато се продава без ДДС (чл. 160 ЗДДС). Инвестиционно е златото на кюлчета или плочки с тегло, прието от пазарите за злато, и чистота поне 995 хилядни, както и монетите, които отговарят на условията на чл. 160а — например с чистота поне 900 хилядни и изсечени след 1800 г. Среброто няма такова освобождаване и носи 20 % ДДС (чл. 66) — разлика, на която обръща внимание и глава 9 на „Алтернативните инвестиции“.

Данък при продажба. Чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ освобождава продажбата на движимо имущество, но изрично изключва „… и други финансови активи“ (б. „в“). НАП приема, че инвестиционното злато не е вещ за лична употреба, а финансов актив (становище по вх. № 20-21-2/13.05.2020 г.). Затова облага печалбата по чл. 33, ал. 3 — 10 % от разликата между печалбите и загубите, намалена с 10 % разходи — и тя се декларира в Приложение 5; НАП го повтори и през април 2026 г. Тълкуването се оспорва, защото ЗДДФЛ не определя „финансов актив“ — НАП заимства определението от ЗКПО, — но на практика НАП очаква печалбата да се декларира. Публикувана позиция на НАП по ЗДДФЛ за продажбата на сребро не открихме (към октомври 2026 г.). Предметите за колекции и антикварните предмети се облагат по чл. 33, ал. 2.

Как се облагат криптоактивите?

Печалбата от продажба или замяна на криптоактиви — включително на един срещу друг — се облага по чл. 33, ал. 3: 10 % от разликата между печалбите и загубите, намалена с 10 % разходи. Декларираш я в Приложение 5, авансов данък няма, а документите за сделките пазиш 5 години след изтичането на давността за данъка (НАП). Ако добиваш („копаеш“) криптоактиви или търгуваш с тях по занятие, НАП може да те третира като търговец — тогава доходът се облага като на едноличен търговец (Приложение 2).

Кога и как се декларират доходите от инвестиции?

Годишната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ се подава от 10 януари до 30 април на следващата година (чл. 53, ал. 1) — за доходите през 2026 г. срокът е 30 април 2027 г. До същата дата внасяш и данъка. Ако подадеш декларацията онлайн и платиш данъка — и двете до 31 март — и нямаш публични задължения (данъци, осигуровки, глоби), които подлежат на принудително събиране, получаваш 5 % отстъпка от годишния данък, който доплащаш, но не повече от 255,65 € (чл. 53, ал. 6; НАП). Отстъпката не важи за данъка върху дивидентите от чужбина.

Подаваш декларация, ако имаш облагаеми доходи или дивиденти от чужбина. Подаваш я и ако притежаваш акции или дялови участия в дружества в чужбина или имот в чужбина — дори да нямаш доход от тях (чл. 50, ал. 1, т. 4 и чл. 52, ал. 2). Не подаваш, ако имаш само необлагаеми доходи или само дивиденти от България (чл. 52, ал. 1).

Приложенията за инвеститора (НАП):

• 4 — наем;
• 5 — продажба на имоти, акции, злато и криптоактиви;
• 6 — облагаеми лихви;
• 8 — акции и имоти в чужбина и данъкът за дивидентите от чужбина;
• 9 — методите за избягване на двойното данъчно облагане;
• 13 — необлагаемите доходи (по желание).

Статията не е данъчна консултация. При съмнение питай информационния център на НАП на 0700 18 700 или счетоводител.

Източници