Какво е инфлация и колко е инфлацията в България?

Изображението е генерирано с ИИ

Какво е инфлация с прости думи?

Инфлация има, когато цените на стоките и услугите растат като цяло — не само хлябът или само токът, а повечето неща, които купуваш. Резултатът е прост: с едни и същи пари купуваш по-малко. Европейската централна банка (ЕЦБ) го казва с едно изречение — инфлацията „намалява стойността на парите“ с течение на времето.

Думата трябва да се ползва точно. Ако поскъпне само една стока, това не е инфлация, а промяна на отделна цена. Инфлация е, когато общото равнище на цените се покачва месец след месец. Затова тя се измерва с индекс — средна претеглена промяна на цените на стотици стоки и услуги, а не с една касова бележка.

Обратното — цените като цяло да падат — се нарича дефлация. Тя също не е добра новина: ЕЦБ обяснява, че продължителният спад кара хората да отлагат покупки и може да доведе „до спирала на намаляване на цените“. Затова целта на ЕЦБ — а след влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. и на БНБ — е инфлация от 2 % в средносрочен план: нито много над тази стойност, нито под нея.

Как се измерва инфлацията в България?

Официалният измерител е Националният статистически институт (НСИ). Всеки месец негови служители записват цените на определена „потребителска кошница“ от стоки и услуги — от хляба и тока до подстригването и билета за автобус. По методологията на НСИ планираният брой регистрирани цени през 2026 г. е 41 337 на месец: 15 009 за храни, 19 893 за нехранителни стоки, 2 927 за заведения и 3 508 за услуги. Цените се записват от 1-во до 30-о число в 27-те областни града, където живее над 50 % от населението и се правят над 65 % от продажбите на дребно.

После всяка група получава тегло според дела ѝ в разходите на домакинствата — храната тежи повече от киното. От претеглените промени се смята индексът на потребителските цени (ИПЦ). НСИ подчертава, че той отразява само „чистата ценова промяна“ и „не е индекс на стойността на живота“.

Числата излизат по предварително обявен график — между 14-о и 18-о число на следващия месец, а около края на отчетния месец има и експресна предварителна оценка. Тя се основава на около 90 % от цените, които НСИ планира да запише за месеца; окончателните данни включват и останалите. Затова окончателното число може да се различи с няколко десети: за юни 2026 г. експресната оценка беше 5,6 %, а окончателните данни — 5,4 %. За септември 2026 г. експресната оценка от 1 октомври беше 5,6 %, а окончателните данни от 14 октомври — 5,7 %.

Каква е разликата между ИПЦ на НСИ и ХИПЦ на Евростат?

В прессъобщенията на НСИ ще видиш две числа и те често не съвпадат. ИПЦ е националният индекс — обхваща разходите на българските домакинства. ХИПЦ е хармонизираният индекс на потребителските цени: същите цени, но по обща методология на Евростат, за да са сравними всички държави в ЕС. По методологията на НСИ „основната причина за разликата“ е, че ХИПЦ включва и потреблението на чужденци на територията на страната (например туристи), а националният ИПЦ — не. Теглата на групите също идват от различни източници.

Затова за декември 2025 г. годишната инфлация по ИПЦ е 5,0 %, а по ХИПЦ — 3,5 %. От лятото на 2026 г. двете числа са близки: за юни 5,4 % срещу 5,2 %, за август 5,1 % срещу 5,0 %, а за септември — 5,7 % срещу 5,6 %. В началото на годината разликата е над един процентен пункт: за март 4,1 % срещу 2,8 %.

Кое число да гледаш? За личния си бюджет — ИПЦ, защото е по-близо до кошницата на българското домакинство. За сравнение с еврозоната и за целта от 2 % — ХИПЦ: именно той е измерителят на ценовата стабилност, който ползват ЕЦБ и БНБ.

Колко е инфлацията в България в момента и през последните години?

Най-новите числа са окончателните данни на НСИ за септември 2026 г., публикувани на 14 октомври 2026 г.: месечната инфлация по ИПЦ е −0,2 %, годишната — 5,7 %, от началото на годината — 4,2 %, а средногодишната за последните 12 месеца — 5,1 %. Цените средно леко падат спрямо август: най-много поевтинява групата „Развлечения, спорт и култура“ (−10,2 %), а най-много поскъпва транспортът (+3,7 % за месеца и +25,9 % на годишна база). По ХИПЦ месечната инфлация е 0,0 %, а годишната — 5,6 %. По окончателните данни на Евростат от 16 октомври 2026 г. годишната инфлация в еврозоната през септември е 3,8 % (при 3,2 % през август), а най-висок е годишният темп при енергията — 18,9 %. Сред държавите в ЕС по-висока от българската е само в Румъния (6,5 %) и Литва (6,1 %).

Месец по-рано, през август 2026 г. (НСИ, 15 септември 2026 г.), месечната инфлация беше 0,6 %, годишната — 5,1 %, от началото на годината — 4,3 %, а средногодишната за последните 12 месеца — 5,0 %. Тогава транспортът поскъпна с 5,5 % за месеца, а на годишна база беше с 21,5 % по-скъп. По ХИПЦ годишната инфлация за август беше 5,0 % при 3,2 % за еврозоната (Евростат, 17 септември 2026 г.); сред държавите в ЕС най-ниска беше в Швеция (0,3 %), а най-висока — в Румъния (6,3 %).

По години — средногодишна и декември спрямо декември по ИПЦ на НСИ, и средногодишна по ХИПЦ на Евростат (уеб таблиците на НСИ показват само последния период, а динамичните редове към тях започват от 2021 г. — затова за 2015–2020 г. показваме само ХИПЦ):

Годините 2022 и 2023 са пикът на енергийната криза, 2024 г. е най-спокойната от 2021 г. насам, а от 2025 г. темпът отново се ускорява. Числата за 2026 г. са междинни — годината още не е приключила. Редът за 2026 г. е попълнен по окончателните данни за септември.

Защо има инфлация в България?

Причината рядко е една. В разяснението си за скока на инфлацията след пандемията (ноември 2021 г.) ЕЦБ посочва три основни причини: „икономиката се възстановява бързо“, „повишените енергийни цени тласкат инфлацията нагоре“ и т.нар. „базов ефект“ — сравнение с необичайно ниските цени година по-рано. Към първата добавя, че предприятията „се затрудняват да отговорят на бързо нарастващото търсене“, докато възстановяват веригите на доставка. В общото си разяснение добавя, че значителното повишение на инфлацията се дължи основно на „рязкото покачване на цените на енергоносителите и храните“. За България БНБ в „Макроикономическа прогноза“ от юни 2026 г. посочва:

• Външен фактор: „поскъпването на суровия петрол вследствие на войната в Близкия изток“ — допускането е цената на петрола „Брент“ да е средно с 34,8 % по-висока през 2026 г. Най-голям принос за ускоряването имат енергийните продукти.
• Вътрешни фактори: „нарастването на разходите за труд на единица продукция и силното частно потребление“ — заплатите растат (от 1 януари 2026 г. минималната заплата е с 12,6 % по-висока), а хората харчат, което позволява на фирмите да вдигат цените.
• Вторични ефекти: скъпата енергия влиза в цените на храните и услугите със закъснение — затова БНБ очаква базисната инфлация да остане висока и през 2027 г.

Прогнозата на БНБ е по ХИПЦ: 5,9 % в края на 2026 г. (при 3,5 % в края на 2025 г.) и 5,0 % средногодишно, със забавяне през 2027 г. Числата са изготвени към 27 май 2026 г. В юнската си прогноза, след предварителното споразумение между САЩ и Иран от 17 юни 2026 г., БНБ оценява рисковете пред инфлацията през 2026 и 2027 г. като насочени към по-ниски стойности — при допускане, че споразумението се спазва устойчиво. Прогнозата не е обещание — зависи от цената на петрола.

Какво прави инфлацията със спестяванията ти?

Инфлацията не пипа сумата по сметката ти — пипа какво можеш да купиш с нея. ЕЦБ го казва просто: „Ако се повишат цените на много от нещата, които купувате, губите покупателна способност“. Сметката можеш да направиш сам с числата на НСИ.

Една година. Имаш 10 000 € през септември 2025 г. По окончателните данни на НСИ годишната инфлация през септември 2026 г. е 5,7 %. Кошницата, която е струвала 10 000 €, сега струва 10 000 × 1,057 = 10 570 €. Обратно: твоите 10 000 € купуват колкото 10 000 ÷ 1,057 ≈ 9 461 € преди година. Губиш покупателна способност за около 540 €, макар че по извлечението нищо не липсва.

Пет години. Инфлацията декември спрямо декември по НСИ е 7,8 % (2021), 16,9 % (2022), 4,7 % (2023), 2,2 % (2024) и 5,0 % (2025). Според НСИ натрупаната инфлация по ИПЦ за петте години (декември 2025 г. спрямо декември 2020 г.) е 41,4 %. Значи 10 000 € в края на 2025 г. купуват колкото около 7 072 € в края на 2020 г. (10 000 ÷ 1,414). Ако умножиш закръглените годишни проценти сам (1,078 × 1,169 × 1,047 × 1,022 × 1,050), ще получиш ≈ 41,6 % — разликата е само от закръглянето.

Напред във времето. Ето колко ще купуват 10 000 € без лихва, ако инфлацията е една и съща всяка година (сумите са в днешни пари):

Сметката е 10 000 ÷ (1 + инфлация)^години. Целта на ЕЦБ е 2 %, а 10 % е близо до средногодишната инфлация в България за 2023 г. (9,5 % — виж таблицата по години). При 5 % годишно цените се удвояват за около 14 години. Сметни със свои числа в инфлационния калкулатор.

Ако парите ти носят лихва, загубата е по-малка, но докато лихвата е под инфлацията, пак губиш — само по-бавно. Колко точно — в калкулатора „Депозит срещу инфлация“.

Как да се справим с инфлацията — какво казват официалните източници?

Универсална рецепта няма, а тази статия не е инвестиционен съвет. Ето какво казват институциите, чиято работа е темата.

• Следи истинското число, не усещането. НСИ публикува данните всеки месец и поддържа „Калкулатор на инфлацията“ и калкулатор за лична инфлация — твоята кошница може да поскъпва различно от средната.
• Сравнявай лихвата с инфлацията. Лихва под инфлацията означава загуба на покупателна способност, каквото и да пише в извлечението.
• Разбери продукта, преди да сложиш пари в него. Порталът „Твоите финанси“ на КФН е направен, за да обяснява финансовите продукти и правата ти: например, че обикновените акции се приемат за високорискова инвестиция и че посредникът трябва да е лицензиран.
• Не решавай по едно месечно число. Целта на централните банки е 2 % в средносрочен план, а БНБ очаква забавяне от 2027 г. Решенията за спестяванията са дългосрочни.

Ако искаш да четеш по-нататък: в „Инвестиционният метод ‚Призма‘“ (глава 2) смяташ на лист какво прави инфлацията с депозита ти при днешната лихва, а „Алтернативните инвестиции“ започва точно оттук — глава 1 „Илюзията ‚Сигурност‘ — Как инфлацията и банките тихо крадат живота ти“.

Източници