Как да купиш държавни ценни книжа (ДЦК) като физическо лице и колко носят?

Изображението е генерирано с ИИ

Какво са ДЦК и кой ги издава?

Държавните ценни книжа (ДЦК) са дългови ценни книжа, с които държавата взема пари назаем и на падежа връща номиналната им стойност. Издава ги министърът на финансите (чл. 12, ал. 2 от Закона за държавния дълг). Българската народна банка (БНБ) ги продава от името и за сметка на държавата, регистрира ги и публикува информацията за тях (чл. 2 от Наредба № 5 на МФ и БНБ). Книжата са безналични — съществуват като електронни записи, които удостоверяват кой ги притежава (чл. 1, ал. 3).

По срок са краткосрочни (до една година), средносрочни (от една до пет години) и дългосрочни (над пет години), а доходът е лихва и/или отстъпка от номинала (чл. 2, ал. 2 и 3). Лихвоносните ДЦК, които МФ продава днес, са облигации — „съкровищни облигации“ по терминологията на БНБ.

През 2026 г. Министерството на финансите (МФ) продава на аукционите на БНБ само три емисии лихвоносни съкровищни облигации — 2-, 5- и 10-годишни, с годишна лихва 2,25 %, 2,75 % и 3,50 %. Лихвата се плаща на всеки шест месеца, а последното плащане е заедно с номинала. Краткосрочни ДЦК през годината не са продавани. До 15 октомври 2026 г. на 12 аукциона МФ е одобрило книжа за 1,755 млрд. € номинал (аукционите — БНБ).

Как да купиш ДЦК на аукцион на БНБ като физическо лице?

Като физическо лице купуваш ДЦК чрез банка или инвестиционен посредник — и на първичния пазар (аукционите), и на вторичния. Аукционите се провеждат обикновено в понеделник (чл. 8 от Наредба № 5) и в тях участват само първичните дилъри — банки и инвестиционни посредници с договор с МФ (чл. 9; чл. 16а ЗДД). Те подават поръчки за сметка на клиентите си; списъкът им е на сайта на МФ (чл. 16а, ал. 5 ЗДД).

1. Поръчка. Даваш на първичния дилър поръчка за конкретен аукцион. Той я изпраща в БНБ до 10 ч. в деня на аукциона, с трите ти имена и ЕГН (чл. 12, ал. 1 и 3) — затова питай посредника докога приема поръчки за аукциона.
2. Вид. Несъстезателна поръчка — без цена, от поне 50 € номинал и кратна на 1 €; плащаш среднопретеглената цена от аукциона (чл. 12, ал. 5 и чл. 14, ал. 5). Състезателна — от поне 1 000 € — сам предлагаш цена или доходност и може да не бъдеш одобрен (чл. 12, ал. 6 и чл. 13).
3. Плащане. Парите се плащат на втория работен ден след аукциона (чл. 14, ал. 3).

Несъстезателни поръчки се допускат по решение на МФ (през 2026 г. ги има на всеки аукцион) и за тях остават 20 % от предложеното количество, освен ако министърът не определи друго (чл. 9, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 и 4). Ако заявките са повече, се разпределят пропорционално и може да получиш по-малко (чл. 13, ал. 3). Банката поддепозитар води книжата по твоя индивидуална сметка и ти издава поименен сертификат (чл. 26 и 27). Пази го: лихвите и главницата се изплащат на физическо лице срещу оригинала му (чл. 38, ал. 5). Таксите са по тарифата на посредника.

Има ли ДЦК за граждани през 2026 г.?

Към 15 октомври 2026 г. — не. Всичките 12 аукциона през 2026 г. са за трите обичайни емисии съкровищни облигации (БНБ). Законова основа обаче вече има: от 7 юли 2026 г. министърът на финансите може да издава ДЦК, предназначени за инвеститори — физически лица (чл. 16б, ал. 1 ЗДД). Законът предвижда:

• без такси и комисиони за теб при покупката на първичния пазар — плаща ги бюджетът (ал. 2);
• продажба чрез процедура на БНБ или чрез информационна система на МФ (ал. 3 и 14);
• разпространение от първичните дилъри и от други банки и посредници с договор с МФ — списъкът им ще е на сайтовете на МФ и БНБ (ал. 4 и 9);
• първичните дилъри, които ги продават, трябва да поддържат твърди котировки, включително на регулиран пазар (ал. 5, т. 4).

Наредбите трябва да са готови до 6 месеца от 7 юли 2026 г., а информационната система — до 9 месеца след наредбата за нея (§ 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг, ДВ, бр. 62 от 2026 г.). С Решение № 953 от 30 декември 2025 г. Министерският съвет постави срок за първата емисия 31 декември 2026 г. (т. 2, цитирана от МФ). На 29 септември 2026 г. правителството одобри нов план за действие за продажбата (предишният е одобрен с Решение № 72 от 2026 г.), но в съобщението дата на първата емисия няма, а законът не задължава министъра да издава такива книжа.

„Спестовни ДЦК“ за граждани е имало и преди: МФ ги предлага близо 10 години и ги спира, след като през първото полугодие на 2005 г. продажбите им стават почти символични (юбилеен бюлетин на МФ и БНБ).

Каква е доходността на ДЦК през 2026 г.?

Лихвата (купонът) е фиксирана, но цената на аукциона зависи от поръчките. Ако е под 100 € за 100 € номинал, доходността до падежа е над купона: на падежа получаваш 100 €, а си платил по-малко. Пример: на 28 септември 2026 г. 5-годишните облигации с лихва 2,75 % са продадени средно по 95,14 € за 100 € номинал — средната годишна доходност е 4,02 %.

Доходността е среднопретеглената годишна доходност от аукциона, а цената — средната цена за 100 € номинал. През 2026 г. и при трите емисии последният аукцион е с по-висока доходност от първия.

За сравнение: средният лихвен процент по новите депозити на домакинствата с договорен матуритет (основно срочни) през септември 2026 г. е 1,42 %, а по овърнайт депозитите — 0,01 % (БНБ, 27 октомври 2026 г.). Годишната инфлация през септември 2026 г. е 5,7 % по ИПЦ (НСИ, 14 октомври 2026 г.) — над всяка доходност в таблицата: ако инфлацията остане толкова висока през целия срок, реалната доходност ще е отрицателна. Колко губят парите от инфлацията, сметни в калкулатора „Депозит срещу инфлация“. Доходността на минали аукциони не е обещание за следващите.

Какви са рисковете на ДЦК?

ДЦК не са безрискови. Основните рискове:

1. Лихвен риск. Когато пазарните лихви се покачат, цената на вече издадените облигации пада. Петгодишната емисия е продадена средно по 99,23 € на 26 януари 2026 г. и по 95,14 € на 28 септември — с около 4 % по-евтино. Който е купил през януари и продаде сега, вероятно ще получи по-малко, отколкото е платил. Ако държиш до падежа и държавата плати, получаваш номинала и всички лихви.
2. Ликвидност. Продаваш само ако има купувач. Вторичният пазар е тесен: по ежедневните прегледи на БНБ за вторичния междубанков пазар през септември 2026 г. има само три сделки за покупко-продажба на ДЦК, общо за 1,6 млн. € номинал, а през август — нито една. Ако продаваш извън борсата, цената обикновено ти предлага банката или посредникът, а спредът между „купува“ и „продава“ е твой разход.
3. Държавен (кредитен) риск. Длъжник е държавата. ФГВБ определя ДЦК като нискорискови, но нискорисково не значи безрисково. И гаранцията на влоговете не ги покрива: ФГВБ гарантира парите по банкови сметки, а по закона „влог“ е кредитно салдо по сметка, което банката дължи (§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗГВБ). ДЦК са ценни книжа — вземане към държавата, а не към банката.
4. Инфлация. Лихвата е фиксирана за целия срок. Ако цените растат по-бързо, лихвите и главницата купуват все по-малко — колкото по-дълъг е срокът, толкова по-голям е този риск.

Валутен риск няма: емисиите през 2026 г. са в евро. Какво става с ДЦК, ако банката, през която си ги купил, фалира — виж въпросите по-долу.

ДЦК, депозит или облигационен фонд — каква е разликата?

Кое е „по-добро“, зависи от срока, сумата и целите ти — таблицата сравнява само проверими неща. Данъците са за местно физическо лице по ЗДДФЛ към 15 октомври 2026 г.

И двете книги на Мартин Горданов слагат ДЦК в защитната част на портфейла. В „Инвестиционният метод ‚Призма‘“ (глава 11 „Стъпка 4: Пасивен Доход за Спокойно Пенсиониране (Архитектурата на Свободата)“) те са сред инструментите за „Лихвите и Кеш буферите“ — по думите на автора „Това не са пари за растеж, нито за богатство“. „Алтернативните инвестиции“ (глава 13 „Стратегията на Щангата — Как да печелиш от хаоса (Уроците на Насим Талеб)“) поставя държавните облигации в сигурния край на щангата. Доходностите в книгите са от времето на писането им.

Как се облагат лихвите и печалбата от ДЦК?

За местно физическо лице по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

• Лихвите и отстъпките от български държавни облигации не се облагат (чл. 13, ал. 1, т. 9). Същото важи за подобни облигации, емитирани по законодателството на друга държава от ЕС или ЕИП.
• Печалбата от продажба преди падежа не се облага, ако сделката с ДЦК е на регулиран пазар или на пазар за растеж в ЕС или ЕИП (чл. 13, ал. 1, т. 3 и § 1, т. 11, б. „а“). На Българската фондова борса има отделен Сегмент за ДЦК на регулирания пазар (правилата на БФБ, част IX), но там се търгува само емисия, допусната до търговия — провери това при посредника. ДЦК най-често се продават извънборсово — на банката или посредника — и тогава важи следващата точка.
• Ако продадеш извън такъв пазар, печалбата се облага: 10 % върху разликата между печалбите и загубите за годината, намалена с 10 % разходи (чл. 33, ал. 3 и чл. 48, ал. 1). Къде е изпълнена сделката, пише в потвърждението от посредника.

Кога и как се декларира — в статията „Какви данъци се плащат за инвестиции“. Ако не си местно лице, важи чл. 37: лихвите от български източник се облагат с окончателен данък, но от 1 януари 2026 г. не и лихвите по облигации на държавата или общините, допуснати до търговия на регулиран пазар или пазар за растеж в България, ЕС или ЕИП (чл. 37, ал. 1, т. 3). Статията не е инвестиционен съвет, нито данъчна консултация: обяснява как работят ДЦК, а изборът и проверката на условията при твоя посредник са твои.

Източници