Какво е ETF и как се купува от България?

Изображението е генерирано с ИИ

Какво е ETF и с какво се различава от индексния фонд?

ETF (от англ. exchange-traded fund — борсово търгуван фонд) е инвестиционен фонд, чиито дялове се търгуват на борсата като акции. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) определя UCITS ETF така: UCITS фонд, поне един клас дялове на който се търгува през целия ден на поне един регулиран пазар или многостранна система за търговия, с поне един маркет-мейкър, който предприема действия борсовата цена да не се отклонява значително от нетната стойност на активите (НСА) на фонда, а когато е приложимо — и от индикативната НСА (Насоки на ESMA относно ETF и други въпроси, свързани с UCITS). Същите две условия — търговия през цялата сесия и договор с поне един маркет-мейкър — поставя и българският закон, за да може фондът да носи името „борсово търгуван“ (чл. 24а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, ЗДКИСДПКИ).

Индексният фонд е друго понятие: фонд, който се стреми да повтори резултата на даден индекс. Повечето ETF са индексни, но не всички — има и активно управлявани ETF, при които мениджърът сам избира ценните книжа. В края на 2024 г. те държат около 2 % от активите на UCITS ETF в ЕС. Има и индексни фондове, които не са ETF и се купуват от управляващото дружество, а не на борсата. Самите ETF държат 20 % от активите на UCITS в ЕС — около 1,9 трлн. € в края на 2024 г. (ESMA, доклад от март 2026 г.).

В глава 10 на „Инвестиционният метод ‚Призма‘“, „Стъпка 3: Атака — Как да превърнеш кризата в печалба (Акции и Фондове)“, Мартин Горданов описва идеята така: „Вместо да купуваш яйца едно по едно, ти купуваш цялата кошница.“ С един дял притежаваш малка част от целия портфейл на фонда.

Какво е UCITS ETF и кой пази парите във фонда?

UCITS (на български ПКИПЦК — предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа) е европейската рамка за фондове, достъпни за непрофесионални инвеститори. Тези фондове събират около 75 % от колективните инвестиции на дребните инвеститори в Европа (Европейска комисия). Фонд, който отговаря на определението за ETF, слага в името си означението „UCITS ETF“; фонд, който не отговаря, не може да използва нито него, нито „ETF“ (ESMA, т. 15–16).

Дали фондът е UCITS, зависи от това, къде е учреден и кой надзорен орган го е лицензирал, а не на коя борса се търгува. Лицензът от една държава дава право на фонда да работи във всички държави от ЕС (чл. 6 ЗДКИСДПКИ). Фонд от друга държава може да се предлага в България, след като надзорът там уведоми Комисията за финансов надзор (КФН), и тогава основният информационен документ на фонда (ОИД, на английски KID) трябва да е на български (КФН). От 1 януари 2023 г. и UCITS фондовете изготвят ОИД по Регламент (ЕС) № 1286/2014 (чл. 32 от регламента; чл. 58а ЗДКИСДПКИ).

Какво пази инвеститора по закона:

• по правило фондът влага най-много 5 % от активите си в ценни книжа на един емитент; до 10 % — само ако сборът на тези по-големи позиции не надхвърля 40 % от активите (чл. 45, ал. 1 и 4 ЗДКИСДПКИ); за държавни ценни книжа лимитите са по-високи (чл. 45, ал. 6 и чл. 47). Индексен фонд може да стигне до 20 % в един емитент, ако индексът е признат за приемлив от надзорния орган (за българските фондове — КФН), а при изключителни пазарни обстоятелства, ако правилата му го позволяват, — до 35 % в един-единствен емитент (чл. 46, ал. 1 и 2);
• активите се пазят при депозитар (за българските фондове — банка или инвестиционен посредник) и ако той изпадне в несъстоятелност, не могат да бъдат разпределени между кредиторите му (чл. 36; за всички UCITS в ЕС — чл. 22, пар. 8 от Директива 2009/65/ЕО);
• фондът е или договорен фонд — обособено имущество, управлявано от управляващо дружество, — или инвестиционно дружество, тоест акционерно дружество (чл. 5).

UCITS не означава защита от загуба: стойността на дяловете се движи с пазара.

Какви видове ETF има — физически, синтетични, натрупващи и разпределящи?

Как следва индекса. Проспектът на индексния фонд трябва да казва кой метод използва и какво значи той за риска (ESMA, т. 9):

• пълна физическа репликация — фондът купува всички ценни книжа от индекса в същите пропорции;
• физическа репликация чрез извадка — купува представителна част от тях;
• синтетична репликация — фондът държи друг портфейл и сключва суап за общата доходност с насрещна страна, която му плаща доходността на индекса.

При синтетичния ETF рискът е насрещната страна да не плати. Затова експозицията към нея се събира с тази от заемането на ценни книжа и се вписва в законовите лимити (т. 41), а обезпечението, което фондът получава, трябва да е ликвидно, оценявано поне веднъж дневно и издадено от лице, независимо от насрещната страна (т. 43). Физическите ETF, които дават ценните си книжа назаем, връщат във фонда целия приход от това след разходите (т. 29).

Какво прави с дивидентите. Натрупващият (акумулиращ) ETF реинвестира получените дивиденти и лихви и така увеличава стойността на дяла. Разпределящият ги изплаща периодично на притежателите на дялове. Кое от двете важи, пише в ОИД, в раздела „Какъв е този продукт?“ (чл. 2, пар. 2а от Делегиран регламент (ЕС) 2017/653). Един фонд може да има отделни класове дялове (чл. 4, ал. 6 ЗДКИСДПКИ) — например натрупващ и разпределящ. Данъчно разликата е важна — виж по-долу.

Какво не е ETF. ETC и ETN, например на злато, също се търгуват на борсата, но не са дялове на фонд, а дългови ценни книжа (Deutsche Börse). § 1, т. 11 ЗДДФЛ не ги изброява — затова по буквата на закона печалбата от тях се облага по чл. 33, ал. 3 дори на регулиран пазар.

Колко струва един ETF — TER и другите разходи?

Разходите са от два вида. Първите удържа самият фонд — виждаш ги в цената на дяла, а не като отделна сметка. В материалите на фондовете се наричат TER (total expense ratio) или текущи разходи. В ОИД са в раздела „Какви са разходите?“, в две таблици (чл. 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/653):

• „Разходи във времето“ — колко ще платиш общо в евро и с колко процента годишно разходите намаляват възвръщаемостта ти;
• „Елементи на разходите“ — еднократните (първоначална такса и такса при изтегляне), текущите (такси за управление и други административни или оперативни разходи, а отделно — разходите по сделки на фонда) и съпътстващите, например такса за постигнати резултати.

Вторите плащаш на посредника: комисиона за всяка сделка и евентуално такса за попечителство и за обмяна на валута. ОИД съдържа предупреждение, че лицето, което ти предлага продукта, може да начисли и свои разходи. При ETF, купен на борсата, еднократните такси на фонда обикновено не те засягат: те важат при записване и обратно изкупуване на първичния пазар. Плащаш обаче спреда, който според ESMA е ключова част от разходите при ETF и може да оскъпи покупката.

Текущите разходи на акционерните UCITS ETF в ЕС са средно 0,22 % годишно, а на акционерните фондове, които не са ETF, — 1,38 % (ESMA, 2020–2024 г.). Пример с допускания: 10 000 € за 20 години при 5 % годишна доходност преди разходите, еднаква всяка година, без данъци и такси на посредника. При 0,22 % разходи остават 4,78 % годишно и сумата става около 25 443 €; при 1,38 % остават 3,62 % и около 20 364 €. Разликата е около 5 079 €. Пробвай свои числа в калкулатора за редовни вноски, като въведеш доходността след разходите.

Как да купя ETF от България?

Сам не можеш да купиш дял на борсата — трябва ти инвестиционен посредник или банка с лиценз за инвестиционни услуги. Стъпките:

1. Провери посредника. Българските са в регистъра на КФН (fsc.bg, „Регистри и справки“). Посредник от друга държава от ЕС трябва да има лиценз там и да е уведомил КФН — тогава е в списъка „Нотификации“. Ако показва лиценз само от държава извън ЕС, няма право да предлага услуги в България без клон с лиценз от КФН (КФН; безплатен телефон 0800 40 444).
2. Сключи писмен договор. Лицензираният посредник винаги сключва договор и никога не иска пари преди това (КФН).
3. Прочети ОИД. Посредникът е длъжен да ти го даде безплатно, по правило преди сделката (чл. 13 и 14 от Регламент (ЕС) № 1286/2014). Фонд без ОИД не може да ти бъде продаден като на непрофесионален инвеститор (чл. 5 от регламента).
4. Избери пазара. На Основния пазар на Българската фондова борса, която е лицензирана да организира регулиран пазар (Общи правила на БФБ, чл. 4), има отделен „Сегмент за борсово търгувани продукти“ (Правила за допускане до търговия на БФБ, чл. 3 и 11). Там се търгуват и структурирани продукти (например варанти и сертификати) — данъчното освобождаване по-долу важи само за дяловете и акциите на фондовете (пак там, § 2, т. 3 и 4 от допълнителните разпоредби). Фондове, търгувани на чужди борси, купуваш през посредник, който има достъп до тях.
5. Подай поръчката. На борсата може да платиш повече от НСА при покупка и да получиш по-малко при продажба (ESMA, т. 22). Сравни цената с индикативната НСА, ако фондът я публикува (т. 17–18), и задай най-високата цена, която си готов да платиш (лимитирана поръчка).
6. Пази потвърждението. В него пише къде е изпълнена сделката — от това зависи данъкът.

Какви данъци се плащат за ETF в България?

Правилата са за местно физическо лице, което не търгува по занятие, по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в редакцията към 15 октомври 2026 г.; как се декларират доходите и дяловете в чужбина — в статията „Какви данъци се плащат за инвестиции в България?“

• Продажба на регулиран пазар. Не се облага доходът от сделки с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми, „извършени на регулиран пазар и/или на пазар за растеж“ (чл. 13, ал. 1, т. 3 и § 1, т. 11, б. „а“). UCITS ETF са такива схеми (КФН). Регулиран пазар е лицензираният в България или по Директива 2014/65/ЕС — тоест в ЕС или ЕИП (§ 1, т. 65 ЗДДФЛ; § 1, т. 70 ЗКПО; чл. 152 ЗПФИ).
• Продажба другаде. Ако сделката е изпълнена на борса извън ЕС и ЕИП, извънборсово или на многостранна система за търговия, която не е пазар за растеж — например MTF BSE International на БФБ (Правила на MTF BSE International), — по буквата на закона печалбата се облага. От печалбите за годината вадиш загубите, остатъкът се намалява с 10 % разходи, а данъкът е 10 % (чл. 33, ал. 3 и чл. 48, ал. 1).
• Обратно изкупуване от фонд, допуснат за публично предлагане в ЕС или ЕИП, също не се облага (§ 1, т. 11, б. „б“).
• Разпределения. ЗДДФЛ не споменава изрично ETF. По буквата на закона разпределението от фонд, учреден като дружество (например plc, ICAV или SICAV — правната форма е посочена в ОИД), е доход от акции, тоест дивидент (§ 1, т. 5, б. „а“). В по-старо становище НАП приема за дивидент и разпределенията по дялове в чуждестранен фонд (§ 1, т. 5, б. „б“; становище на НАП). Данъкът е 5 % окончателен (чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3). За фонд в чужбина го внасяш сам до 30 април на следващата година (чл. 67, ал. 4) и го декларираш в Приложение 8 (НАП). Изрично разяснение на НАП за ETF не открихме (към октомври 2026 г.) — при съмнение питай НАП на 0700 18 700.

ETF, взаимен фонд или отделни акции — какви са разликите?

Таблицата сравнява по проверими критерии, без да казва кое е „по-добро“. Взаимният фонд в България е колективна инвестиционна схема, чиито активи също се пазят в банка депозитар („Твоите финанси“, КФН). Данъците са за физическо лице по ЗДДФЛ, правилата за разпределение на риска — по чл. 45 и 46 ЗДКИСДПКИ, а средните разходи — за ЕС по ESMA (2020–2024 г.).

Какви са рисковете при ETF?

ETF не е депозит. ОИД трябва да казва дали можеш да загубиш целия вложен капитал (чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1286/2014), а обобщаващият показател нарежда риска по скала от 1 до 7 (чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/653). Основните рискове:

1. Пазарен. Индексният фонд пада заедно с индекса: диверсификацията намалява риска от една компания, но не и от спад на целия пазар.
2. Валутен. Ако фондът е във валута, различна от еврото, резултатът ти в евро зависи и от курса — ОИД трябва да те предупреди за това (чл. 3).
3. Отклонение от индекса. Разходите и сделките на фонда могат да го оставят зад индекса; годишният отчет показва с колко (ESMA, т. 11).
4. Насрещна страна — при синтетичните ETF и при заемането на ценни книжа.
5. Фондове с ливъридж и обратни фондове. Проспектът им трябва да обяснява, че в средносрочен и дългосрочен план резултатът може значително да се различава от кратното на индекса (т. 13).
6. Прекратяване. Дали управляващото дружество може едностранно да прекрати фонда, пише в ОИД (чл. 2 от делегирания регламент).

В същата глава 10 на „Инвестиционният метод ‚Призма‘“ авторът предупреждава начинаещия за три неща — да не ползва заемни средства, да не гони „горещи“ акции и да не проверява портфейла си всеки ден — и предлага първо да тренира с демо сметка с виртуални пари. Статията обяснява как работят ETF и не е инвестиционен съвет.

Източници